Сигурно би ви се искало вашето дете да е щастливо и спокойно, но и интелигентно, нали? Можете да му помогнете като му предлагате това, от което се нуждае за правилното развитие на мозъка и точно в подходящия момент за това.
Казват, че всички деца са генетично програмирани да бъдат интелигентни. Те се забавляват научавайки нови неща и придобивайки нови умения. И това става още от деня, в който се родят. А, ако получават адекватния стимул от родителите, всичко ще върви перфектно. Представете си вашето мъниче отличник в класа. Да, но за целта то трябва да премине през много и различни етапи от своето развитие и да получи адекватния стимул във всяка ситуация, за да може един ден това наистина да стане.
Доверието е онова магично нещо, което прави както децата, така и възрастните способни да дадат най-доброто от себе си, за да направят нещо. Радостта от това да учи нови неща е нещо естествено за здравото бебе. А това, от което се нуждаят, за да развият целия си потенциал, е сигурност.
Когато бебетата получават непрекъснато близостта и защитата на родителите си, те се чувстват стимулирани да откриват и опознават света.
Мозъка на бебето функционира по особено ефективен начин, когато то се чувства обичано и спокойно. Когато се учат, без стрес и нетърпение, бебетата асимилират цялата информация, която им предлага средата.
Установяването на силна връзка с родителите е от фундаментално значение за развитието на детето, а това е особено важно през първата година от живота му.
Как се изгражда тази силна връзка? - Когато детето се чувства разбрано и са задоволени всичките му нужди – нуждата от храна, топлина, нежност и т.н. Тоест, не само физическите, но и психическите нужди на бебето трябва да бъдат задоволени, за да се развива то правилно.
А природата се е погрижила за това всички родители интуитивно да чувстват от какво точно имат нужда техните деца. Връзката се формира, когато родителите се доверят на тази интуиция и във взаимодействието с бебето чрез физическия и визуалния контакт и чрез думите. Любовта, която дават родителите на бебето им се връща, когато мъничето им се усмихва или когато им гука и рита с крачета.
Още след като се роди, невроните на мозъка на бебето започват да се “захранват” от всичко, което то възприема чрез сетивата си. Малко по малко бебето започва да разпознава връзките и логиката между тях и да действа все по-съзнателно.
Например едно бебе на седем месеца не изпитва трудност да хване с ръчички плюшената играчка пред себе си. Импулс от мозъка излиза и задвижва целия този процес: протягането на ръката, разтварянето на пръстите, хващането. Три месеца по-рано същият този процес щеше да коства огромно усилие на мъничето.
През първите няколко месеца се създават нови връзки за всяка стъпка, която изисква развитието на бебето. Затова мъничето изисква най-вече много спокойствие и всички необходими му стимули.
В началото връзките между невроните са много слаби. Те се заздравяват по малко всеки път, когато се използват. Как се учи мъничето:
Светът е като една експериментална лаборатория и бебето се забавлява, водено изцяло от любопитството си. То наблюдава и експериментира без да се спре за миг. Мъничето има свой си начин да покаже на мама и татко, нещата, които привличат вниманието му. А след петия месец малкият изследовател вече може да посочва и с пръст обекта на вниманието му. Малко пред тази възраст бебето може да показва радост, когато види познато лице и с "гукането" си го подканва да му обърне внимание и осъществява контакт.
Отнякъде се чува непознат глас, гръмотевица или пък тропване на врата – все неща, от които малкото бебче се стряска, но само един поглед на мама или татко и мъничето се успокоява на мига. Спокойният тон на родителите и нежните жестове показват на бебето, че всичко е наред.
Дори учените наричат „check back” това потвърждение, което бебетата търсят от своите родители след като навършат 3-4 месеца. И то ще става все по-видно, колкото по-активно става мъничето. Когато започне да лази, на около девет месеца, ще поглежда непрекъснато към мама и татко в търсене на тяхното одобрение и насока.
Няма друг такъв период на толкова интензивно развитие и усвояване на толкова много нови умения, като първата годинка от живота на детето. През този период неговият мозък увеличава три пъти размера си и в различните му участъци ще се сформират най-важните връзки. В този етап бебето ще придобие всички знания, които ще бъдат базата за бъдещото му интелектуално развитие.
През първата си годинка мъничето разбира, че нещата продължават да съществуват и да са тук, въпреки че не ги вижда. Затова то вече не плаче, когато мама или татко се изгубят от полезрението му, защото знае, че те са винаги там, нищо, че точно в този момент не са пред очите му. Тази стъпка е изключително важна за по-нататъшния път, който трябва да измине детето към своята независимост: колкото по-силна е връзката на детето с родителите и колкото повече внимание и любов получава от тях, толкова по-сигурно ще се чувства то и толкова по-лесно ще постига всичко онова, което го очаква по време на неговото развитие.
