Когато видим за първи път нашето бебче, си мислим колко много има да се учи занапред. Само, че това не е точно така, защото мъничетата се раждат с пет инструмента за комуникация, които им помагат да общуват с мама и татко и да се приобщят към света, който ги заобикаля. знаят много повече, отколкото си мислим и със своята вродена емоционална интелигентност успяват да ни покажат какво искат и от какво имат нужда.
Бебето идва на този свят с пет важни средства, които ще му помогнат да се адаптира към света. Още от първия момент, когато се роди, бебето търси диалог с нас: иска винаги да сме около него (плаче, когато ни няма), има нужда от нас, за да получи впечатление от света, който го заобикаля.
В какво се състоят тези пет инструмента, с които бебето постига такива драстични промени не само у нас, родителите, но и в нашата среда?
Още от момента, в който се роди, бебето може да предизвиква и да задържа вниманието със своя поглед. Ако се доближим до лицето му, то ни гледа втренчено и продължително време. Но, какво толкова специално има в това и какво постига бебето? Ами, кара ни да общуваме с него, подтиква ни да му говорим – нещо изключително важно за неговото развитие, а ние със сигурност не можем да останем безмълвни пред този изпитателен и невинен поглед. И, защо да му говорим, когато не разбира? Бебето не разбира думите, но разбира какво му говорим по тона, с който го правим, по интонацията, по жестовете ни. И това, че новороденото още не разбира какво му говорим не значи, че думите не стимулират областта на езика в мозъка му, където се запечатват за по-късния етап от развитието на мъничето, когато то ще се учи да говори. И малко по малко нашите думи помагат на бебето да разбере света, който го заобикаля и да осъзнае своето място в него.
Когато бебето има нужда от нещо, то веднага се обръща към нас, родителите, с нас то изгражда една много дълбока връзка, предпочита нас и се държи с нас по-различно, отколкото с останалите. То чувства толкова силна емоционална връзка с нас, че никой и нищо не може да промени това. Мъничето ни показва, че споделя нашите чувства, че чувства като възрастен: то е тъжно, когато е болно или когато и ние сме тъжни, весело е, когато си играем с него, изпитва страх, когато чуе странни звуци и т.н. И съответно малкото бебче търси разрешение на своите емоционални състояния: когато е тъжно, търси физическия контакт с мама или татко, когато го е страх крещи или плаче, за да привлече вниманието ни и да му помогнем, когато иска да ни покаже радостта си, то гука, усмихва се и рита с крачета. Бебето ни разбира, то усеща в какво настроение сме ние и как се чувстваме, а ние също бързо ще се научим да разбираме неговите сигнали, стига само да се вслушаме в инстинкта си.
Всичко, което бебчето прави е отправено към родителите. Това желание за взаимодействие с родителите е генетично заложено и се проявява дори преди мъничето да се роди: ако потупаме леко корема на бременната, бебето веднага ще „отговори" на това. Емоцията на родителите е именно това, от което се нуждае бебето, за да расте и да се развива. Бебето има нужда неговото движение да има посока, да има смисъл и този смисъл го дава именно майката.
За да се научи да говори, мъничето има нужда някой да му говори и да отговаря на неговото гукане; за да се научи да ходи, трябва да има някой, който ще го чака остреща, за да насочи своите несигурни крачки към него и т.н.
Вроденото умение на бебето да бъде интерактивно със средата около себе си си има и своите ограничения: мъничето не може да борави още с езика, още не може да контролира добре движенията. Но пък, на помощ на това умение на бебчето идва и още едно - да ни имитира.
То отваря устата си и изважда езичето си, сякаш иска да каже нещо, мръщи се, след втория месец вече се усмихва, когато и ние му се усмихваме. Така, малко по малко, опитвайки се да ни имитира, бебето скоро се научава да контролира езика си, да повдига вежди, да движи ръцете и пръстите си и да се усмихва съзнателно. А по-късно то ще научи много по-сложни действия и всичко това се дължи на практиката и на имитацията, защото бебето се учи имитирайки нас.
Всичко, което прави бебето със своето тяло си има причина. Бебето се изразява чрез тялото си, то „говори” вместо него: то се свива, когато нещо не му харесва или нещо го боли, отпуска се, когато се чувства добре и т.н. Бебето търси контакт винаги, когато може, а ние само трябва да наблюдаваме неговото тяло и жестовете му.
Ние, родителите, се учудваме от това колко е мъничко нашето бебче, а как вече знае какво иска и как да го поиска. И при всички нас, а не само при бебетата, важи правилото, че всички се учим по-бързо и по-добре, когато получаваме нужните ни мотивация и стимул.
