Най-важно е как ще се ожениш – повтаряше баба ми и четно казано, едва сега започвам да вниквам в тези думи. Животът предлага изключително много предизвикателства и всеки човек има нужда от някой, който ще бъде редом с него в тях. Семейството създава онази опора, която подкрепя всеки градеж.
Заради всичко това наистина е много важно да намериш своята половинка. Но никак не е лесно. Дори, когато я намериш е трудно да я „спасиш” от неизбежните прокоби на ежедневието. Изграждането на семейство е едно от най-трудните неща, което двама души трябва да постигнат. Процесът не е еднократен. И в никакъв случай не се изчерпва със сключването на брак или с раждането на дете. Нещо повече – тогава започва. Така, обикновено се слага началото и крачка по крачка се върви по съвместния път. Който, оказва се, е много по-трънлив от предходния (по намиране на партньор). Приказките и романтичните филми погрешно натрапват схващането, че след сватбата е: „...и заживели щастливо до дълбоки старини”. Да, факт е, че целта е такава, но за съжаление това не се случва като естествено следствие на една любов. Напротив! За да станете като онези идилични стари двойки, които се разхождат, хванати за ръце по парковете, трябват много усилия. Малко известно е, че за брака се работи здраво и целенасочено.
Жалко, че няма рецепта за щастлив семеен живот. В противен случай настоящата, стряскаща статистика на броя на разводите, нямаше да съществува. Но, тя е факт. И за нея явно има причини. А те за всички са индивидуални. Дори само, заради факта, че се случват с различни хора. Част от проблемите, съпътстващи едни взаимоотношения, се припокриват при много двойки. Точно този набор се определя като натрупан опит, от който могат да се правят изводи или да се взима пример.
Една от най-важните предпоставки за успешно изграждане на партньорски отношения е силната любов. Звучи изключително логично и дори банално, но на практика не всеки брак се сключва на основата на истински чувства. Често хората са водени от ред рационални обстоятелства, които уж предпоставят добри семейни отношения. Парадоксално е, че огромен процент от семействата се разпадат, защото основата, на която са създадени, е твърде практична и съобразена с обществени, социални, семейни или други критерии. Няма определение за това какво е любов. Но определено всеки човек за себе си може да разпознае какво не е. Защото липсата на силна емоция е почти сигурна гаранция за провал на семейните отношения. Но дори и когато има т.нар първоначално влюбване, пак има капани, в които можете да паднете. За изграждането на един стабилен съюз, който да устои на времето и проблемите, всяка една двойка трябва да мине успешно през шест етапа, които психолозите определят като необходима основа за дълготрайни отношения.
Ето ги и тях:
Този етап очертава първите месеци и стига приблизително до около втората година. Характеризира се с голям интезитет на емоцията. В психологически план се определя като откриване и отдаване. Няма защо да се впускаме в големи описания. В крайна сметка всеки е усещал силната буря на влюбването, която често замъглява представите и напълно пренебрегва разсъдливостта и дори реалността.
След прекрасните моменти, които влюбването осигурява, идва моментът, в който заловените очаквания трябва да се оправдаят. Всеки от партньорите, в една връзка създава, образ за половинката си, в който са вложени много представи, част от които не отговарят на действителността. Около третата година (периодите, за които говорим са условни, тъй като е индивидуален темпът, с който протичат отношенията между различните хора)настъпва времето за проверка. Тогава се случва и истинското опознаване на реалната личност, която стои до вас. Това донякъде обяснява защо толкова често точно в този етап настъпва разрив в отношенията.
Минали през водовъртежа на влюбването и преодолели сблъсъкът със реалността, двойките се озовават на прага на ново изпитание – разпределянето на ролите. Този етап се характеризира със същинското договаряне на отговорностите. След това мъжа и жената вече имат съвсем реална представа за мястото си във връзката и за територията на другия. Този период е голяма крачка по пътя, нелишена от „подводни камъни“. Резултатите от въпросната борба стават ясни на следващото ниво.
Малко преди финалната права идва и едно от най-големите препятствия. Както във всяко приключение и тук кулминацията е почти накрая. Обикновено този момент настъпва около 7-мата година, което обяснява защо често тази годишнина е определяна като критична. Обикновено, стигнали тук, хората първоначално не са доволни от създадено статукво. След войната за права, не всеки от „сражаващите се“ е доволен от завоюваното. От една страна това, а от друга пълното опознаване на половинката. Много често в този момент някой в двойката може да потърси „компенсация“ навън и в друг човек.
На крачка от финала, този етап се определя като
Мога да живея без този човек, но избирам да остана с него. Обобщено казано това е, което се случва в двойката. Интересното за този финален и толкова трудно достижим етап е, че запознати го определят като категорично най-хубавия от всички. Дори от пеперудите на влюбването.
Специалистите твърдят, че всяка една двойка трябва да мине през тези етапи, за предпочитане по описаната последователност. Тъй като пропускането на някое от звената води до „наваксване“, но често има и натрупване, т.е. плаща се лихва, заради забавянето
Освен, че караниците преди лягане могат да разстроят съня ви, има и други причини, поради които е крайно неподходящо да оставяте сдобряването за после. Едно от тях е, че подсъзнанието може да направи лоша игра със събития и емоции и така да ги смес, че да се събудите с известна ненавист към партньора си. Да, естествено, че тя бързо ще отшуми и ще последва помирението, но има нещо, което се нарича памет на чувствата или емоционална памет и не е добре да съхраняваме негативизъм към човека до нас. Още повече, че тези неща се натрупват и след това изригват, което води до сериозни последствия и до статистиката на разводите, такава каквато е в момента.
Напълно вярно! но специалистите поясняват, че до голяма степен, това означава, че в определени моменти инициативата (управлението) се поема от един от партньорите. Тънкият момент е да се спазва баланса. За всички е ясно, че едноличното управление не води до нищо добро, но малко известно е, че липсата на всякакво управление е още по-голямо бедствие.
Изолацията на двойката действа пагубно. Но този развой е много често срещан и всъщност никой не е застрахован от него. Трудно е, но е много важно мъжът и жената да намират време за брака си – без деца, без работа, без всякакви спънки от битов характер. Някъде, за предпочитане за няколко дни. Също толкова важно е членовете на семейството да са пълноценни личности сами по себе си, което означава – да имат възможността и желанието да бъдат без партньора си понякога. Този неща водят до баланс и до трезв поглед над ситуацията, каквато и да е тя.
В брака класическото право и справедливост нямат място. Всеки от съпрузите трябва да е с нагласата, че дава повече от себе си. Опитите да се изравнят усилията водят само до проблеми и никога до решения. Защото, на практика, няма такова нещо като „по равно“, когато говорим за съизмерване на различни величини.
