Има ли риск за бременната и бебето и как да се справим?
Резус (Rh) фактор е наследствен протеин, намиращ се на повърхността на червените кръвни клетки. Ако кръвта Ви има протеин, Вие сте Rh положителен. Ако в кръвта Ви липсва протеин, Вие сте Rh отрицателен.
Наличието на Rh отрицателна кръвна група не е заболяване и обикновено не се отразява на здравето. Това обаче може да повлияе на бременността. Бременността се нуждае от специални грижи при отрицателен Резус фактор на майката и бебе с положителен Резус фактор (Rh несъвместимост). Бебето може да наследи резус фактора от всеки родител.
Ако майка е Rh отрицателна, а бебето е Rh положително, тялото на майката може да произвежда протеини, наречени Rh антитела. Това се случва след контакт на червените кръвни клетки на бебето с тези на майката. Процесът е подобен на начина, по който се образуват антитела срещу различни вируси.
Състоянието се нарича Rh изоимунизация. Така произведените от майката антитела могат да преминат през плацентата в кръвообръщението на плода и да предизвикат увреждане на неговите червени кръвни клетки.
Ако майката е Rh отрицателна, а бебето е Rh положително, е необходимо инжектиране на Rh имунен глобулин (Анти-Д гамаглобулин), когато все още няма изработени антитела от майката и след ситуации, при които кръвта на майката може да влезе в контакт с кръвта на бебето. Такива ситуации са например: аборт, извънматочна бременност, амниоцинтеза, вземане на проби от хорионни въси, кордоцентеза, кървене по време на бременността, коремни травми по време на бремеността и др.
Когато обаче има изработени и диагностицирани антитела при бременната, инжектирането на анти-Д гамаглобулин няма да помогне.
Антителата рядко причиняват проблем при първа бременност, но те не изчезват и е много важно да бъдат проследявани от трансфузионен хематолог и имунохематологична лаборатория, особено при втора и последващи бременности, да се даде точна медицинска история, за да може да се предотврати и ограничи действието на антителата върху червените кръвни клетки на плода.
Докато кръвната система на майката и бебето са отделни, има моменти, когато кръвта от бебето може да влезе в системата на майката. Това може да накара майката да създаде антитела срещу Rh фактор, като по този начин третира Rh-позитивното бебе като натрапник в тялото си.
Чувствителното тяло на майката ще направи антитела, които могат да атакуват Rh-положителната кръв на бебето. Тези антитела могат да унищожават червените кръвни клетки на бебето, което води до анемия, т. нар. хемолитична болест на новороденото. В тежки случаи това хемолитично заболяване може да причини увреждане на мозъка и дори смърт.
След раждането симптомите при новороденото могат да включват: лека анемия, хипербилирубинемия и жълтеница. Бледо изглеждаща кожа – това е от наличието на твърде малко червени кръвни клетки (анемия). Когато червените кръвни клетки на Вашето бебе се разпадат, се образува билирубин. Трудно е бебетата да се отърват от билирубина. Той може да се натрупа в кръвта, тъканите и течностите им. Това се нарича хипербилирубинемия. Билирубинът прави кожата, очите, пъпната връв и другите тъкани на бебето да пожълтяват. Това се нарича жълтеница. Новороденото може да не изглежда жълто веднага след раждането. Жълтеницата може да настъпи в рамките на 24 до 36 часа.
Това може да накара черния дроб и далака на бебето да станат твърде големи. Когато се разграждат червените кръвни клетки, това прави бебето анемично. Анемията е опасна. При анемия се произвеждат много повече и много бързо червени кръвни клетки. Това се случва в костния мозък, черния дроб и далака. Което кара тези органи да станат по-големи. Новите червени кръвни клетки често са незрели и не могат да вършат работата на зрелите червени кръвни клетки.
Новородено с хидропс феталис може да има силно подуване на цялото тяло, също и дихателни проблеми. Състоянието е животозастрашаващо.
Когато се касае за Rh изоимунизация – няма риск. Но Rh системата е само една от доста кръвногрупови системи (АВ0, Кел, Лютеран, МНС и др.). Най-често срещаната несъвместимост между майката и плода е от системата Резус, но не са малко и случаите на изоимунизация по останалите кръвногрупови системи. Независимо към кои антигени от кръвногрупова система са насочени, антителата могат да преминат плацентарната бариера и да увредят еритроцитите на плода, предизвиквайки хемолитична болест на новороденото.
Трябва да се има предвид, че по-голямата част от антителата, насочени срещу еритроцитни антигени могат да предизвикат увреждане на еритроцитите на плода, защото са от клас IgG, имунни, реагиращи на 37 С градуса и преминават плацентарната бариера. В случая майката и бебето може да са с различни кръвни групи и Rh фактор.
Друга особеност е когато майката е кръвна група 0, а бебето е А или В. При всяка кръвна група в серума има естествени антитела /анти-А и анти-В/, които са от клас IgM и не преминават през плацентата. При лица с кръвна група 0 обаче не е точно така. При тях може да се наблюдават и антитела от клас IgG. При бременност, когато плодът е А или В кръвна група, може да се стимулира образуването на тези имунни антитела и те да преминат плацентата и да увредят червените кръвни клетки на плода. Принципът на образуване и преминаване на антителата е същият като при Rh изоимунизация, но независимо от количеството на преминалите през плацентата антитела, по-рядко се наблюдава тежка форма на хемолитична болест на новороденото. Това е така, защото тези антитела обикновено се формират към края на бременността – последен триместър.
Независимо от кръвната група и Rh фактора на бременната е необходимо изследване за наличие на антитела в началото на бременността. Ако се установят такива, е необходимо проследяване на техния вид и количество. При веднъж образували се определен вид антитела, рискът от образуване на друг вид антитела е много по-голям, т.е. образуват се антитела, насочени срещу различни антигени на еритроцитите.
Освен имунохематологично плодът се проследява и ехографски. При 0 кръвна група на майката е необходимо проследяване на количеството на анти-А анти-В в началото и към края на бременността, разбира се, когато таткото е кръвна група А, В или АВ. В някои случаи е уместно да се изследва кръвната група на бащата, както и да се изследва количеството на образуваните антитела при майката, като се ползват червените кръвни клетки от бащата, т.е. да се види кръвногруповата съвместимост между майката и бащата.
Тук е мястото да кажа, че е много важна и тясната колаборация между специалистите имунохематолози и гинеколози, за правилното проследяване и вземането на мерки за предотвратяване и ограничаване на заболяването и благоприятен изход за новороденото. Всичко това е налице в МБАЛ Вита – болницата разполага със самостоятелна имунохематологична лаборатория, трансфузионен хематолог, както и АГ специалисти, наблюдаващи протичането на бременността.
Наскоро получихме въпрос за т. нар. Таласемия минор при един от родителите. Колко често се среща тя и възможно ли е човек да не знае за наличието й? Какви са опасностите за бебето?
Таласемията се причинява от мутации в ДНК на клетките, които правят хемоглобин – протеин, който пренася кислород в тялото. Мутациите, свързани с таласемията, се предават от родители на деца.
Таласемията нарушава нормалното производство на хемоглобин. Това причинява анемия.
Съществуват няколко вида таласемия, включително алфа-таласемия, таласемия интермедия и анемия на Кули. Признаците и симптомите зависят от вида и тежестта на заболяването. Някои бебета ще проявяват признаци и симптоми на таласемия при раждането, докато други могат да ги развият през първите две години от живота. Трети, които имат само един засегнат ген на хемоглобина, не изпитват никакви симптоми на таласемия.
Така че, да, възможно е човек да не знае за наличието й.
Носителите на таласемия минор обикновено са клинично без симптоми, понякога може да имат лека анемия. Когато и двамата родители са носители, има риск от 25% при всяка бременност да имат деца с хомозиготна таласемия.
Едва ли има статистика за честотата на таласемия минор. Това е така, защото голямата част от лицата са без симптоми и оплаквания и не са имали причина да се подлагат на изследване за установяне на патологичен хемоглобин.
Често майките се обръщат към нас заради желязодефицитна анемия по време на бременността. В някои от случаите тя е още преди бремеността, а в други се установява, заедно с нея. Кога и към какъв специалист трябва да се обърнат майките в тези систуации?
Причините за анемия при бременност са главно хранителни дефицити, паразитни и бактериални заболявания и вродени нарушения на червените кръвни клетки като таласемии. Всеки хемоглобин под 10,5 g / dL може да се счита за анемия, независимо от гестационната възраст.
Дефицитът на желязо е един от многото хранителни проблеми на нашето съвремие – често срещан хранителен дефицит. Бременността е свързана с повишена необходимост от желязо и следователно повишава риска от анемия с дефицит на желязо. Значима част от бременните жени са засегнати. Понижените запаси от желязо в новороденото им бебе ще увеличат риска от последваща анемия с дефицит на желязо.
Типичните особености на желязодефицитната анемия се причиняват от намаленото доставяне на кислород до тъканите и включват бледност, умора, задух, затруднения при минимални физически усилия. Допълнителните характеристики включват главоболие, сърцебиене, косопад, шум в ушите. Хроничната анемия с дефицит на желязо понижава работоспособността, производителността и качеството на живот. Може да се наблюдава и дисфункция в имунната система, което води до повишен риск от инфекции.
При поява на подобни симптоми е необходима консултация с хематолог.
Какви мерки за превенция на анемията трябва да се взимат? Жените, които не консумират месо или тези, които по време на бременността си не могат да го приемат, трябва ли да следят по-внимателно някои показатели? Само хемоглобинът достатъчно ли е да се следи?
Бременността и кърменето водят до повишени нужди от желязо. Хранителният статус е ключът за предотвратяване на дефицита на желязо. Здравословната разнообразна диета може рутинно да се допълва от профилактични дози желязо, за да се предотврати изчерпването на запасите от желязо. Вегетарианците и веганите може да изискват допълнителна обогатена с желязо храна и хранителни добавки, за да се предотврати евентуалният недостиг на хранителен прием.
Желязото от животински продукти, като месо, се усвоява най-лесно. За да се подобри усвояването на желязо от растителни източници е необходимо да се добавят храни или напитка с високо съдържание на витамин С – като портокалов сок, доматен сок или ягоди.
Майките тийнейджъри са друга група жени с повишен риск. Те имат по-големи хранителни нужди, поради собствения си растеж и незавършено развитие. Тийнейджърската бременност обикновено е непланирана, което повишава риска от развитие на анемия с дефицит на желязо.
Добавянето на желязо преди зачеването или възможно най-скоро, ще намали рисковете от недоносеност и ниско тегло при раждане. Важно е също да се отбележи и значението на други микроелементи, като цинк, мед, витамин А и Е относно растежа и развитието на плода. Необходими са допълнителни изследвания, за да се изясни необходимостта от такива добавки и препоръчителните дози. Освен рутинните клинико-лабораторни изследвания се правят и генетечни, които показват възможностите на организма да обработва и усвоява различните форми на витамини и минерали.