Още по време на бременността нероденото бебе получава, чрез майчината плацента, антитела, които му създават определена защита срещу болести. Това са болести, които майката сама е преболедувала или срещу които е била имунизирана.
Тази първична защита се изразява различно, защото не всяка жена е прекарала същите болести или е била имунизирана срещу други. Освен това предаването на антитела е различно за всяко заболяване. Чрез плацентата се предават сравнително добре антитела срещу дифтерит, тетанус, салмонела, шарка, полиомелит. Срещу други болести, обаче бебето няма получена защита.
Раждането също има своята роля в преноса на антитела към бебето. Само едно здраво, доносено бебе може да развие идеалната си защита. Способността на новороденото да създава самичко своите антитела е налице още при раждането, но в началото на живота си то почти няма собствени такива. Затова и снабдяването на бебето с тях, от майката, е важен принос, за да бъде защитено от инфекции, през първите седмици след раждането. Първичната защита е така да се каже преходна самозащитна мярка, докато бебето укрепне и стане по-устойчиво. С течение на времето се наблюдава намаляване на майчините антитела, като същевременно детето образува своите собствени антитела и укрепва имунната си защита. Чрез майчината кърма се предават още антитела, които са особено много в коластрата и в впоследствие се съдържат и в зрялата кърма, но в по-малки количества. Тези антитела защитават особено добре лигавиците и образуват бариера срещу инфекциите в бебешкия стомашно-чревен тракт, т.е. създава се уникална ентерална защита. Бактериите, имащи досег с майката и бебето, проникват чрез бронхиалната или стомашно-чревната система и се преработват от майчината имунна система. Антителата, които съответстват на причинителя, минават по лимфните и кръвните пътища и стигат до млечните жлези. Там се отделя секреторни антитела и заедно с майчината кърма преминава в детето. Така вредните бактерии намиращи се в детското черво могат да бъдат прихванати, защото предадените чрез майчината кърма антитела остават активни и в отделителната система на детето. Тази ентерална защита на детето остава активна докато то получава майчина кърма.
Деца, които са имунизирани през кърмаческия перод показват обичайно по-добра имунна реакция към имунизацията отколкото некърмените деца. И все пак няма правило без изключение: Действието на имунизацията срещу рота-вирус може да бъде понижено при кърмачетата. Ако майката има собствено изграден имунитет чрез прекаран рота-вирус, то и нейната кърма има по-високо съдържание на антитела, които пък прихващат и неутрализират съдържащите се ваксината живи вирусови типове.
