възможностите на хомеопатията за профилактика и лечение на есенно-зимните инфекции при децата
Работила като дежурен педиатър в 28-ма ДКЦ – град София и Медицински център "Лора". В настоящия момент е частно практикуващ лекар. Член на Управителния съвет на Българска медицинска хомеопатична организация /БМХО/. Член на редакторската колегия на вестник "ACTA HOMEOPATHICA". Преподавател по хомеопатия към Европейска школа по клинична хомеопатия. Тя е и медицински консултант на преводни книги и учебници по хомеопатия и автор на редица научно – популярни здравни статии, публикувани в различни вестници и списания. Участвала е и в редица здравни и телевизионни и радиопредавания. Редом с хомеопатията в своята лечебна практика д-р Угринова прилага фитотерапия, нутритерапия и други природосъобразни методи на лечение.
Вижте всички статии на Д-р Зорка Угринова
Все по-често родителите с деца на възраст от 2-6 години се обръщат към лекар хомеопат, поради повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища при децата. Най-често те споделят, че детето е започвало да боледува след тръгването в детската градина. В ежедневната практика гражданственост е придобил терминът „честоболедуващо дете”, (ЧБД).
Смята се, че здравото дете боледува от 6-7 инфекции на ГДП годишно и от 10 и повече инфекции за същия период, ако посещава детско заведение или има брат или сестра, които посещават детско заведение. Тези инфекции са предимно вирусни, преминават бързо, а в случаите на бактериална етиология се повлияват добре от антибиотично лечение.
Средната продължителност на една остра инфекция е около 8 дни, с обхват от 3 до 15 дни. Лесно можем да се изчисли, че при максимален брой инфекции с максимална продължителност едно ЧБД е болно около 150 дни в годината!
Може детето да боледува не само често, но и продължително (повече от 10-14 дни при едно остро респираторно заболяване). Децата, които боледуват продължително, също се отнасят към категорията на често боледуващите.
Това са 50% от всички често боледуващи деца. При тях липсва обяснима причина за честото боледуване. В анамнезата преобладават вирусните респираторни инфекции, но между епизодите децата са безсимптомни. Обикновено при тези деца са налице нормални параклинични показатели.
В тази категория влизат 10% от всички често боледуващи деца. Установяват се хронични белодробни, сърдечни, неврологични и други страдания. Налице са стигми на ретардация на растежа и развитието на децата.
По статистически данни това са 35% от всички често боледуващи деца. Налице са атопични стигми. Преобладават УНГ инфекции, вирусно индуцирани бронхообструктивни епизоди (често диагностицирани като „пневмонии“), симптоми на алергичен ринит. При тези деца често се наблюдава лош отговор на антибиотици, добро повлияване от бронходилататори и кортикостероиди.
5% от всички често боледуващи деца, възможни са повече от четири пневмонии, повече от 2 сепсиса или менингита годишно. При тях има нужда от интравенозно антибиотично лечение при всяка инфекция. При тези деца нерядко персистират упорити микози, тъканни абсцеси, инфекции с опортюнистични организми, автоимунни болести, усложнения след живи ваксини. Особена категория са деца, при които има фамилна анамнеза за ранна детска смъртност.
Симптоматиката при ЧБД е разнообразна, но е фокусирана изключително в дихателната система. Нозологичната картина може да бъде пъстра или напротив – монотонна и да се изразява в синдроми рецидивираща или персистираща кашлица, рецидивиращи и протрахирани ринити, тонзилофарингити, синдром на горна фарингеална обструкция, ларингити, „спастични” бронхити, бронхиолити, рецидивиращи гнойни или мукозни отити.
Стандартно терапевтично поведение не съществува. Нозологичната концепция също не е резултатна, понеже няма холистичен подход.
Обикновено се влиза в порочен кръг. Започва се с емпирично лечение с: антибиотици, антихистамини, локални назални средства, инхалаторни кортикостероиди, различни имуностимулатори, хранителни добавки. Тъй като липсва ефект от терапията последват многобройни консултации с алерголог, УНГ, детски пулмолог...
След множество консултации и продължителни терапевтични усилия, лекарят-педиатър, а и родителите вече са готови да опитат някакъв алтернативен метод.
Известният швейцарски хомеопат и създател на хипотезата за туберкулинизма Antoine Nebel ( 1870 г. – 1954г.) охарактеризира тези деца като отличаващи се с фамилност на патологиите, слаба енергийност и зиморничавост. Те боледуват често от неравномерно редуващи се във времето УНГ възпаления, пневмонии, бронхити, астма.
“Това са деца, които винаги са хремави, с чести дихателни инфекции. Въпреки многобройните изследвания при тях по принцип не се открива нищо. Тях ги лекуват с различни специалитети, карат ги да поглъщат бацилни фрагменти с цел да се стимулира техния имунитет. В действителност клиничните резултати и резултатите от всички изследвания показват липсата на ефикасност на тези имуностимулатори, въпреки огромния пазар, който те представляват.”
Лекарите хомеопати прецизират подхода си при всяко дете, съгласно правилата за добра медицинска практика.
Основни принципи на клиничната хомеопатия са индивидуалният и холистичен подход към пациента, акцентът е върху профилактиката при тези деца, създаване условия за близък достъп и контакти с лекаря хомеопат и атмосфера на взаимно доверие лекар-пациент-родители.
Лекарите хомеопати предписват медикаменти, съответстващи на:
В хомеопатичната анамнеза е важно дали детето боледува по еднотипен начин, напр. повтарящи се ринофарингити, ангини, отити или се наблюдава последователност и редуване между различни УНГ патологии.
При деца, които боледуват по един и същ начин в профилактичната схема може да се включи хомеопатичен медикамент за съответния повтарящ се симптом, н-р:
При чести, повтарящи се еднотипни ринити на детето се предписват два пъти по 5 гранули:
Ammonium muriaticum 9 CH, при прозрачен, слузест секрет от носа, често със задно стичане.
Hydrastis canadensis 9 CH при жълтеникави гъсти лепкави секрети със задно стичане.
При чести тонзилити:
Ailanthus glandulosa 9 CH или Belladonna 9 CH, се предписват по 5 гранули дневно при деца, които при всяко разболяване реагират със зачервено гърло, болка при преглъщане и увеличение на локалните лимфни възли.
В изготвянето на индивидуална профилактична хомеопатична схема се включва и предписване на етиологичен медикамент, например медикаменти за атмосферни влияния: Dulcamara 9 СН за чувствителност на пациента към влажен студ, Aconitum napelus 9CH – сух студ, Natrum muriaticum 9СН – за влошаване от морски климат, Nux vomica 9СН при влошаване от хладен въздух и течение и др.
Хомеопатията разполага и с медикаменти за директна микробиологична етиология: Oscillococcinum за респираторни вируси, Influenzinum 15СН за грип и респираторни вируси, Streptococcinum 15СН – за стрептококи, Staphylococcinum 15СН – за стафилококи, Pertussinum 15СН – при Bordetella pertussis и parapertussis, Vaccinotoxinum 15СН– при херпес вируси и варицела.
Профилактиката на честоболедуващите деца от гледна точка на хомеопатията, всъщност е „лечение на терена”. Най-често използваните „теренни” хомеопатични медикаменти са:
Практиката показва, че най-добри резултати се получават при деца, които приемат профилактичните си хомеопатични схеми ежегодно в периода м.септември-м.март.
