Алергията е прекомерна защитна реакция на имунната система, обикновено към иначе безвредни субстанции от околната среда, известни като алергени.
Алерген е всяко вещество с антигенни свойства, което има способността да предизвика алергична реакция в даден организъм. Алергичната реакция (реакция на свръхчувствителност) е патологичен антиген-специфичен имунен отговор, който възниква, когато сенсибилизиран организъм се среща повторно със съответния безвреден антиген. В следствие на това се развива имунологично-обусловена тъканна увреда или дисфункция на дадени органи или на целия организъм.
Алергени:
Кожно-алергични проби (КАП) – чрез убождане за 15-20 минути могат да бъдат открити алерген-специфични имуноглобулин Е антитела, фиксирани върху мастоцитите в кожата. Установено е, че ако един човек реагира със задух и кашлица при попадане в дихателните пътища на полени или домашен прах, то е налице вероятност над 95 % и кожно-алергичната проба при него със същите алергизиращи вещества да бъде положителна. По такъв начин наличието на положителна КАП може да покаже коя е причината за алергията.
Предимствата на този метод са:
Недостатъци:
- в ранна детска възраст,
- при пациенти в остра фаза на алергичното заболяване,
- при пациенти с кожни обриви,
- при пациенти, приемали скоро антихистаминово или кортикостероидно лечение;
Съществува риск от фалшиво отрицателни проби.
II. Кръвни тестове- чрез тези тестове може да се установи повишената концентрация на специфични клетки в кръвта. Тези клетки се наричат еозинофили. Именно те провокират имунния отговор.
III. Провокационен тест - принципът на този тест е да се възпроизведат симптомите на алергична реакция чрез поставяне на пациента в контакт с подозирания алерген. Например при наличие на дихателна алергия, за доказване на причинителя на алергията, може да се осъществи инхалакторен тест, който най-общо се изразява във вдишване на предполагаемото алергизиращо вещество и проследяване на реакцията на организма. Инхалаторният тест не е съвсем безопасен, поради които преди провеждането му се вземат съответни мерки за справяне с евентуален алергичен шок. Освен това, провокационни тестове се правят само тогава, когато установяването на алергена е от първостепенно значение и останалите видове тестове преди това са дали противоречиви и несигурни резултати.
