Интервю с Мая Христова, педагог и съосновател на Фондация "Децата на бъдещето"
Мая Христова завършва СУ ”Климент Охридски”
специалност “Педагогика” с магистърска специализация
“Предучилищна педагогика”. Работи като учител от 5 до 8 клас, детска учителка и 12 години е директор на детска градина. По-късно става асистент към ВУЗ, а от 1992 г. се занимава с издателска дейност.
От 2007 г. е координатор обучения, квалификации, консултации и работа с „новите деца” във Фондация “Децата на бъдещето” – център за креативно обучение по практическа педагогика и приложна психология.
Все още идеята за децата индиго и кристалните деца звучи малко екзотично.
Още по-малко за различието на тези деца и спецификата им. Разкажете ни малко за тях! Какви са? Всички настоящи деца ли са от този вид? Как да ги разпознаваме?
Истински значимите събития на времето никога не се съобщават в централните новини, независимо от това, че те се случват и засягат практически всички нас. Като всяко непознато явление (феномен или процес), в случая еволюцията на ниво съзнание и промяна в параметрите и качествата на човека, се възприема с първичните инстинкти на страха, които водят до типичните реакции за самосъхранение, затваряне и пренебрегване, тотално отричане или агресия. Да се даде определение за това, кои са „новите” деца е все едно да се даде определение на живота. Многообразието на този глобален, планетарен процес свързан с човека, наложи въвеждането на работни термини като индиго (светли и тъмни), виолетови кристални, бели, ментални, звездни и др. Новите генерации деца биват наричани различно: във Франция – “тефлоновите”, в Русия – “децата на света”, на Британските острови “децата на новото хилядолетие”, в САЩ и Австралия – „индиго”. Наричат ги още “индиго” (заради цвета на
енергийната им матрица-индигова аура), „звездни” (заради хипотезата, че идват от други светове), „кристални” (заради мненията, че са високо развити) и т.н. Освен чрез изучаване на мистичното (езотеричното) знание или сумарен анализ на откровенията на ясновидците, част от тези твърдения могат да се проверят чрез обективни методи (фотография по метода на газоразрядната визуализация, ДНК проби и др. научни изследвания.). „Индиго”, както и всички останали етикети могат да се подложат на сериозно съмнение или по ред други съображения да добавим още работни термини. Аз лично избягвам наименованието “индиго”, след като две деца реагираха бурно и го приеха като етикет и обида. Специалистите в областта на детското възпитание и развитие, родителите и дори самите деца трудно биха се съгласили с твърдението, че определени черти на така наречените „индиго” (или пък „кристални”, „звездни” и „небесни”) са изключителна привилегия, защото известно е, че те са присъщи на повечето днешни деца, дори да не са с виолетова аура, да не са хибриди от друга планета и да не притежават божествена мъдрост. Характерно за новите поколения е свръхсетивността, самоувереността, високата интелигентност, креативността, свободомислието, отсъствието на конформизъм, духовната будност, нетърпението, емпатията, необуздаността, способността успешно да се решават проблеми и същевременно да се създават трудности на родителите и възпитателите. Коментирайки тематиката за промяната в новите поколения има две тенденции: страхът от непознатото ни кара да бягаме от проблематиката и да отричаме съпътстващите процеси и явления или комерсиално преекспониране. Затова трябва да се видят различни гледни точки и какво е възможно или би следвало да се разбира под “индиго”. Хора с такива качества е имало винаги, а последните изследвания показват, че работейки над себе си, независимо от възрастта, човек може да ги развие. Идващите на бял свят някъде след 1970 г. деца наистина се различават от всички останали предишни поколения. По различни данни статистиката говори за промяна на населението на Земята между 10 и 35% до 1990 г. и 100% за децата родени в страните с високо развити технологии след 2000 г. Ако шумотевицата около тъй нареченото „индиго” би ни помогнала да осъзнаем дори само това, тя вече е направила услуга на човечеството, а дано в бъдеще ни кара да променим и начина, по който гледаме на тях и ги учим. Надявам се, че навсякъде, където децата могат да говорят и да бъдат чути, тази шумотевица ще послужи като предпоставка за открита дискусия, защото нашите най-млади граждани наистина имат да ни кажат важни неща. „Индиго” и всички останали термини често се използват като етикет или диагноза, което не е приемливо. Ние използваме общо наименование „новите деца”, включващо качествени характеристики с различен диапазон и интензитет, потребности и рискови фактори в развитието на новите поколения.
При тези деца няма значителни физически особенности. Различията са прекалено фини и се виждат едва при по-обстойно наблюдение или изучаване. Доста изразени и доловими от пръв поглед са все пак следните качества:
За да не се възприема един естествен процес на еволюция, който е в своето начало, като екзотика, родителите трябва да не го пренебрегват, но и да не го преекспонират, да са духовно пробудени и ако не е по-силите им да работят над себе си и да извършат личностната си трансформация, да са информирани. Всичко, което се случва днес с децата ни, с нас самите и със заобикалящия ни свят, е вътрешно свързано – това са синхронните движения на един и същ еволюционен скок. Тъй като по принцип процесите са винаги двустранни, не трябва да пренебрегваме и обратния процес на деволюция, съпътстван от разпад, патологии, изкривявания на различни нива, болести. Технократският свят ни откъсва от природата, която успешно замърсихме и принуждава родители и деца да живеем на високи обороти, често изпълнявайки много задачи едновременно в постоянно напрежение и стрес. Техническият прогрес изисква все повече и огромни усилия от днешните деца за приспособяването им и адекватните им реакции пред новите ситуации. Не трябва да си въобразяваме, че това неимоверно натоварване протича естествено и безболезнено. То е свързано с огромно напрежение и поредица от стресови ситуации, част от които надхвърлят компенсаторните възможности на мозъка, поради което съвременните деца много по-често имат умствени проблеми и проявяват различни разстройства на нервната система и абнормни състояния. Съвременните деца мислят по различен начин – секционно, а не линеарно като по-старите поколения. Много от тях имат силно развито дясно мозъчно полукълбо. Те улавят високи енергийни импулси с повече усет и интуиция, трансформират ги същевременно в образи и представи. Процесът протича толкова бързо, че лявото мозъчно полукълбо изобщо не смогва да се включи в него. Децата не са в състояние да намерят словесен израз на тези ”скорострелни” образи и впечатления и често се затрудняват да изразят своите преживявания, да ги опишат, да ги споделят. Наблюдават се емоционални проблеми както за децата така и за техните родители. Сензорната интеграция на входящата информация от петте системи (зрение, обоняние, слух, вкус, тактилна и движение) се извършва по различен начин и анблок (едновременно), което води при някои деца до объркване при преработката и с последици – различни дисфункции на мозъка. Децата на новото хилядолетие са много по-чувствителни и сензитивни, раждат се с много по-голям диапазон от качества, което ги прави по-различни от предишните поколения, но са и много по-уязвими за травми и психоемоционални блокажи (недоизградени неврологични връзки, вследствие на стрес и много други фактори).
Отговорът на този въпрос може да има различни аспекти. Комуникацията се съобразява според параметрите и качествените характеристики на детето и зависи от подготовката и културата
на родителите. Зависи кое ще надделее в проявлението на конкретното дете в широкия диапазон от положителни и отрицателни качества (полярност), независимо към кой от работните термини ще го окачествим. Например за „индиговата личност” трябва да се познават силните и слабите й страни.
Силните страни на детето индиго са: равноправен член на семейството; обича природата; грижи се за всекиго вкъщи; лоялно е към семейството; има способности да въздейства лечебно върху
другите хора; искрено и доверчиво към другите, които го разбират добре.
Как общува? – обича динамичните, продиктуваните от сериозни духовни интереси, разговори; когато разговаря не се отвлича с друго; силно съчувствие към другите; най-добре му е когато общува
с един човек или група от хора; общуването означава за него вчувстване, обмен на мисли и лекуване.
Как се проявява? – много предано; грижи се искрено за доброто на другите; отделя време и поддържа приятелства; в тежки ситуации демонстрира сила и вдъхва кураж на по-слабите; проявява съучастие.
В приятелството – много предано; грижи се за доброто на другите; малко, но сериозни приятелства; вдъхва сила и кураж на другите; искрено съчувствие; повърхностните контакти го измъчват.
Слабите страни на индиговата личност – свръхчувствително и прекалено отворено за външни влияния; единак; не разрешава да бъде ръководено и възпитавано; в повечето случаи се чувства неразбрано и неоценено; хиперактивно и често – несъсредоточено; склонност към идеализация на ситуацията; мечтателно и търси спасение в собствения си свят.
Как общува? – при неразбиране се самоизолира; губи връзка със себе си и излиза извън равновесие; чувства се ограничено от езика; не понася лицемерието и притворството.
Как се проявява? – твърде високи изисквания към себе си и към другите; то е перфекционист; реагира с нетърпимост към неясни внушения и предложения; отказва се от водачество и поемането на каквато и да била отговорност.
В приятелството – нуждае се от голямо разбиране от приятелите си; играе само или с един приятел; живее в собствения си измислен свят; лесноранимо, дълбокоранимо; с удоволствие си играе
само или с компютъра. Ако детето в семейството е посрещнато с разбиране, комуникацията не е трудна. Има родители, които се разбират прекрасно с децата си, още от преди да се родят, непосредствено след раждането, когато още не говорят, но ако дете след 3–4-годишна възраст не е проговорило в условията на съществуващата реалност, то ще е в графата на деца с диагноза или СОП. Други деца, които проговарят на осем, девет месеца могат да останат неразбрани от родителите си. Много често родителите вкарани в определени модели и плащайки данък „обществено мнение” реагират на действията и постъпките на децата по-неадекватен начин. Децата като огледало отразяват отношението към тях. Ситуациите са пъстри, но има предикатори които дават индикация за сериозни нарушения и здравословни проблеми от различен характер и именно за тях родителите трябва да са информирани.
Естествено че е необходимо да се погрижат родителите, но към какво да ги адаптираме? Към замърсената и мръсна градска среда ли? Към агресивната социална среда, където на детето не се гледа като на личност, на човешко същество, където те манипулират със страх, унижения и наказания. Ако въпросът се отнася за ДГ и училище, те в момента не са в състояние да отговорят на потребността на „новите деца”. В горните етажи на здравна, социална и образователни институции не се коментират потребностите и рисковите фактори за новите поколения, няма държавна политика. Програми, методи са разработени само и единствено за ляво (мозъчно полукълбо) мислещи хора, а новите деца са по-често дясно мислещи с развита интуиция, работят и двете мозъчни полукълба, 50% от децата пишат с лявата ръка, и т. н. Надарените деца се претоварват и прегарят, други около 40% биват определяни с обучителни трудности, защото по-друг начин възприемат и преработват информацията и остават неразбрани. Все по-често се говори за „педогенни заболявания”, което значи болести, следствие на неподходяща образователна система. След като няма държавна подкрепа единствено будните родителите са тези които могат да съхранят и опазят децата си и да отхвърлят старите догми и модели, които разболяват и съсипват емоционално, психически и физически децата.
Родителите трябва да имат информация за качествените характеристики на новите поколения деца, които се различават в много голяма степен от тяхното поколение. Децата родени след 1977г, 1995 г. и 2000г. носят различна промяна в себе си. Те са много по-чувствителни и по-динамични. Много от новите деца са изключително чувствителни към ваксините, антибиотиците, към химичните вещества в храните. Качествата с които се раждат са като дарове от природата, но за да се развият тези семенца трябва да попаднат върху необходимата благоприятна среда. Неправилно отглеждане и възпитание на тези нови поколения деца, неразбирането на потребностите им, води в последствие до проблеми за родителите, а децата се превръщат в неволни жертви (боледуват емоционално и физически). Събраната научна информация и изследвания свързани с тази промяна дават известни ориентири за родителите, но въпросителните остават много. Затова на различни места специалисти се обединяват, за да дадат необходимата педагогическа, психологическа и медицинска подкрепа на новите поколения деца. От години моят апел към всички е да отхвърлим опиянението от термина „индиго” и да виждаме само едната страна от положителни качества и наченките на нова раса или цивилизация, без да прозрем какви са рисковите фактори. Нали все пак това са нашите деца. В България тенденцията е психолози, педиатри, невролози и психиатри все по-често да ги класифицират въз основа на техните дефицити: ADD (синдром на дефицит на вниманието), ADHD (синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност), ODD (синдром на патологично противодействие), PDD (обща дисфункция на развитието-нещо като аутизъм), AS (синдром на Аспергер), SID (сензорноинтеграционна дисфункция) и ASD (разстройство от аутистичен спектър). По статистика от Русия в картона на всяко второ „индигово” дете стои някоя от по-горните диагнози. Ако прескочим информацията за последните проучвания в науката и цялата статистика за увеличения брой аномалии и абнормни състояния и нарушения, дали не следва да се запитаме къде и каква е причината, къде се крие тя и кои са факторите за тези състояния и процеси? Епидемията от депресии е другата последица от изпитанията, които грозят да погълнат децата ни. Всяко следващо поколение от самото начало на XX век е било двойно по-беззащитно пред тези грабители на здравето и щастието. Поради специфичното си мозъчно развитие новите деца са силно уязвими, особено, когато имат стресиращи емоционални преживявания, което на свой ред може да засили тенденцията към самоубийство и разрушително поведение. Социалната болка – силата на словесно нанесената рана, поразява мозъка почти като физическата травма. Никой не иска да признае, че позитивното, действено, кооперативно и щедро поколение на новото хилядолетие е най-склонно да си самопричинява болка. Подобно действие твърде често се превръща в заместител на изразяването на емоции. Смразяващ е фактът, че онкологичните и психиатрични детски отделения са препълнени. Тук можем да си зададем въпроса: ”Дали самите деца не се включват на саморазрушителна програма, за да си заминат от свят, който не отговаря на потребностите им, който не е подготвен да ги посрещне и най-лошото – не иска промяна?”. “Новите” деца изискват от нас: да се отглеждат и възпитават в хармония с човешката природа и в близост до майката и семейството поне до 4-5 години; различно хранене и засилено внимание при употреба на лекарства и ваксини. Много от тях не понасят публичността, присъствието на много хора, замърсената среда, панелните жилища, енергийното влияние на кабелите, различни излъчвателни уреди, силни шумове и светлини и т.н. Често се наблюдава ситуация, в която родителите изнемогват, защото не разбират потребността и бунта на децата си и се сриват.
В ранна детска възраст, а и по принцип децата не трябва да се делят. Те се развиват с различни темпове и под влияние на различни фактори. Възпитанието започва още преди зачатието, преминава през пренаталния период и продължава през целия живот. Всичко зависи от подготовката на родителите, тяхната будност, психично и емоционално състояние. Образователната институция трябва да даде възможност за индивидуални обучителни програми. Ограмотяване и образование може да има не само под формата на класно урочна система. Всички усилия да са насочени към качеството на образователния процес. Хубаво нещо са стандартите и нормите, но съобразявайки се с тях, в услуга на чужди интереси, има опасност свръхнадарените да претоварим преждевременно, “да ги прегорим” и отблъснем, а тези с трудности в ученето никога да нямат шанса да разкрият дарбите и таланта си. Когато говорим за възпитание и образование можем да добавим “новите” деца изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им върши работа. Обществените структури не им вдъхват доверие. Сега идват като по поръчка, за да не ни оставят на мира, докато не променим себе си и света. Тук са, за да ни дадат шанс за израстване. Твърде малко родители, възпитатели и терапевти разбират спецификата на “новите” деца. Не се досещат, че към тях не може и не бива да се подхожда със старите поведенчески и професионални модели, със средствата на все още широко практикуваната у нас “черна педагогика”, нито – посредством легално изписани транквиланти и пр.
Трябва ли да се опитваме да им налагаме норми и правила? До каква степен класическата дисциплина помага и е адекватна?
Готови „рецепти” и модели за възпитанието на „новите” деца няма. Не може да се каже категорично това е правилно и това е грешно.Тук опираме до поставяне на разумните граници. „Новите” деца трудно определят границите на възможностите си, екстремни са, непрекъснато експериментират дори и с чувствата ни, а това не винаги е безопасно в нашия свят. Така че, наред със зачитане свободната воля на личността, когато изискваме да пренасочим и отклоним, да сме готови с алтернативи и то не една. В противен случай ще ни притискат с въпросите: Защо не трябва? Защо не е позволено? Защо ти можеш, а аз не? Например: Защо моята истина или професионален модел може да не е добра за стоящото насреща дете. Ще дам следния пример: На наш семинар, докато майката разказваше през каква опитност е минала с дъщеря си, която е индигово дете, взех по-малкото братче (на 1 г. и 7м. с качествени характеристики на кристално) на ръце. Той дойде с удоволствие и стоеше и наблюдаваше спокойно присъстващите. В момента, в който аз реших, че може да му е скучно, започнах да вдигам ръчичките и краченцата му за „игра-гимнастика”. Без да протестира бурно, се обърна към мен с пълни със сълзи очи. Моята гимнастика, колкото и да е полезна, беше нарушила неговата потребност и свободна воля.
Стремежите на родителите са насочени в тази посока. Съвместими ли са тези изисквания с нагласата на новите деца?
Децата не трябва да се настройват към сега съществуващите системи. Статистиката и данните сами сочат за негативните последици, както за личността така и за социума и планетата като цяло. Ние трябва да извървим пътя си в пренастройване, трансформация на всички нива поотделно и заедно. Колко време ще отнеме никой не може да каже, но процесът на еволюция е в ход и не може да бъде спрян. Въпросът е да бъде по-безболезнен за деца и родители.
Игрите и заниманията са възрастово диференцирани. Те са за развитие на сензориката и сетивата, общата (грубата) и фината моторика, развитие на комуникациите, развитие на говора и речта, за развитие на мисловните процеси, на психическите и емоционалните потребности на детето. Възможна е и ранна интелектуализация, но тя да не е самоцелна. Основният метод е чрез изживяване и опитност. Варианти, техники, методики за игри с децата изобилстват. Децата се чувстват най-добре сред живата природа и в контакт с нея.
Трябва ли да ограничаваме децата от тях?
Не е необходимо да се изпада в крайности, но има достатъчно публикации за щетите от стоенето пред екраните, освен че се увреждат определени структури от мозъка. Те имат негативно психоемоционално въздействие върху децата от една страна, от друга обездвижването и от трета страна –компютърната зависимост, която вече официално спада към болестните състояния.
„Децата на бъдещето” е учредена от мен и д-р Христо Христов – акушер гинеколог и специалист по „Социална медицина”, който провежда обучения и консултации: холистично здраве, рекреативни техники и кинезиология в пренаталното и неонаталното възпитание на децата. В „Децата на бъдещето” сме визирали различни аспекти свързани с процесите на промяна в новите поколения деца. Събираме различна научна информация, необходима за родители и специалисти, работещи с деца. Разработваме и реализираме проекти, привличаме партньори и нещатни сътрудници. Имаме дни на отворените врати, провеждаме обучения, консултации и клубна дейност с деца и родители. Можем да бъдем полезни:с подкрепа на родителските групи – „Училище за родители”; Да установим характера и степента на
демонстрирано проблемно поведение; Да дадем насоки и съвети за работа у дома; Родителите да придобият определена опитност в комуникацията и заниманията с децата си; Според потребностите – запознаване със специфични превантивни и рехабилитационни техники и т.н.
