Интервю с Елена Гьошкова, логопед с дългогодишна практика и опит
Речта у децата се формира постепенно под влиянието на обкръжаващата среда, обучението и възпитанието. Първата година на детето е т.нар. доречеви период. Тогава детето трупа запас от думи, чието значение разбира. Когато събере около 50 думи в своя пасивен речник, то проговаря. Първите думи се появяват около 1 годинка (мама, баба, тати ), първите фрази (ела тук ; дай вода) до около година и половина. По-нататък самостоятелната детска реч се формира в общуването с родителите. Родителят трябва да насити вербално света около детето. Трябва да назовава предметите около него, да му обяснява къде ще ходят, когато излизат навън, както и всичко, което се случва около детето. Приблизително на 3-годишна възраст завършва първоначалното овладяване на езика. Тогава малчуганът трябва да може да разкаже кратка случка, да изрази своите емоции и чувства, да обясни нещо за себе си. Препоръката и съветът ми към родителите е да говорят много на децата. Следващ етап е възрастта от 3 до 7 години, когато се овладява прагматичната страна на речта, обогатява се пасивния и активния речник на детето и се развива разгърнатата фразова реч. Следва период на овладяване на писмената страна на речта, както и усвояване на граматическите норми на езика. Това се осъществява между 7 и 12 години. Езиково-говорното развитие е изключително важно не само за по-добрата комуникация на детето с околните, но и за интелектуалното му развитие, тъй като речта се явява инструмент на мисленето. Едно забавено речево развитие в последствие би довело до вторично изоставане в интелектуалното съзряване.
Всяко дете, в процеса на развитие на говора преминава през период на неправилно произнасяне на звукове. Това се дължи на неточните акустични и моторни представи за звуковете. До към петгодишна възраст се овладява правилната артикулация (звукопроизношение). За логопедичен проблем можем да говорим, когато дете след 5 години не произнася правилно или заменя звукове в собствената си реч.
Езикът е система от фонетични, лексични, семантични, граматични и прозодични (интонационни) средства, които се използват в общуването и се усвояват от децата в процеса на тяхното развитие. Нарушенията и недоразвитието на езика и говора могат да засегнат различни компоненти от тези системи.
Когато е засегнато овладяването на езика, като система за комуникация, говорим за езиков дефицит. Той може да варира от забавяне в езиковото развитие до пълна липса на реч. Тук влизат т.нар. алалии и дисфазии на развитието (при деца) и афазиите (при възрастни хора след инсулт). Това са най-тежките нарушения, при които се налага да се работи в продължение на години за изграждане на езиковата система. Процесът е бавен, изисква многократни повторения и усложняване на набора от думи и изречения, със структуриране на лингвистичния материал. При тези случаи се работи и върху всички когнитивни процеси – активно внимание, мислене и памет.
Друга група логопедични нарушения засягат плавността и темпа на речта. Най-известното от тези нарушения е заекването. То се разделя основно на два вида – невротично (функционално), което е следствие на нарушено функциониране на Централната нервна система и неврозоподобно (органично), което се характеризира със специфично езиково развитие. Съществува и физиологично заекване, което се появява в етапа на развитие на фразовата реч при децата. То се преодолява с времето и не е обект на корекционна работа.
Най-разпространените логопедични нарушения в предучилищна и начална училищна възраст са артикулационните. Изразяват се най-често в липса или неправилно произнасяне на даден звук или замяната му с друг. Това са най-известните на родителите нарушения, които в повечето случаи те сами забелязват у децата си и търсят помощта на логопеда.
Съществуват и речеви нарушения, които са следствие от неврологичен дефицит - т.нар. дизартрии. Такъв е случаят при деца с детска церебрална парализа. Терапията, която е необходима в този случай е комплексна, като част от нея е логопедичната. Не бива да пропуснем речевите нарушения следствие от интелектуални нарушения или при на състоянията от аутистичния спектър.
Причините, които водят до появата на речев проблем, са много и разнообразни. В някои случаи става въпрос за органична или функционална увреда в речевите центрове в мозъка, в други – за неправилен навик или незрялост на артикулационния апарат. Важно за поставяне на правилната диагноза, а от там и за създаване на най-подходящата стратегия за работа е родителят да даде всички необходими данни от анамнезата на детето. Логопедът разпитва за бременността, раждането и ранното развитие, за да е наясно за какъв тип нарушение става въпрос. Тогава ще може да предприеме най-правилната корекционна дейност за преодоляване на конкретния проблем.
Аз препоръчвам на родителите, дори при най-малко съмнение за наличие на нарушение в речевото развитие на децата, да се обръщат към специалист. Логопедичната консултация не е нещо неприятно или травмиращо. Тя се осъществява под формата на игра с много нагледни материали. Една ранна консултация би установила навреме нарушението или пък би успокоила родителите, че нямат повод за притеснение. А своевременно проведената терапия е гаранция за по-висока ефективност на корекционния процес.
В най-общия случай, среща с логопед трябва да се направи, ако на 3 години (при момичетата) и 3 години и половина (при момчетата), детето все още не може да говори, не прави собствени изречения, отговаря с една дума на зададен въпрос или не изговаря цели думи, а част от думите отпада и остава предимно ударената сричка. Тогава трябва да се установи езиковото развитие на детето и да се разбере, дали това е нещо нормално за периода на израстване или пък е необходимо да се вземат мерки. Ако се установи някакво изоставане се работи за компенсирането му.
В предучилищна възраст децата трябва да могат да се ориентират за посоките горе-долу, отпред-отзад и на 6-7 години вече да разпознават ляво-дясно. Трябва да могат да разкажат история, приказка или случка с вярна последователност на събитията, както и с граматически правилно оформени изречения. Ако това не се случва при някое дете отново е редно родителят да се консултира със специалист. В случай че детето започне да заеква също е необходима среща с логопеда. Той може да установи дали това е нормалното физиологично заекване, през което някои деца преминават като период на овладяване на речта или става въпрос за патология и е необходима логопедична терапия.
От гледна точка на правилното произнасяне на отделните звукове също има периоди, в които те се овладяват. Първо се усвояват звуковете, които се произнасят с устните – „п”, „б”, „в” и „ф”. След това се появяват и другите по-сложни звукове. Ако след 4-годишна възраст едно дете не може да произнася „к” и „г”, а ги заменя с „т” и „д”, тогава трябва да се потърси специалист. За по-сложните звукове се дава по-голям толеранс. Звуковете „ш”, „ж” и „ч” понякога се заменят със „с”, „ з” и „ц”. Това трябва да бъде превъзмогнато до 5 години. За „р”, като най-сложен от звуковете, се дава още по-голям срок - до към 6-годишна възраст е нормално детето да не може да го произнася. Тръгването на училище е границата, до която детето вече трябва да е преодоляло тези проблеми, тъй като след това те се пренасят и в писането, а това води до двоен проблем – с говора и с писането. Затова при едно комплексно нарушение, при което има множество артикулационни проблеми, е добре да се започне по-рано с консултациите, за да може до първи клас те да са коригирани.
Речта се развива като детето чува как говорят околните и така трупа опит и оформя собствена реч. Дете, което не е в езикова среда не развива реч. Затова е много важно, в периода на ранното развитие на детето да се говори правилно. Някои родители се прехласват и започва да говорят бебешки с детето си, имитирайки неговите думи. С такъв пример, разбира се, не се развива правилна реч. Родителите могат да улеснят своето дете като много му говорят, разказват и описват различни неща от ежедневието му. Четенето на приказки е изключително полезно действие, което също е хубаво да се прави. По всякакъв начин родителите трябва да се стремят да комуникират с детето. Ролята на родителите е важна и по време на терапията, тъй като има упражнения, които се дават за вкъщи и разчитаме на тях да ги правят заедно с детето. Така се постигат по-бързи и по-трайни резултати.
Наличието на някакъв тип езиково-говорна патология не може да не окаже влияние върху овладяването на писмената реч в 1 клас. Детето изписва думата както я чува и произнася. Ако съществува артикулационен проблем той неминуемо ще се пренесе в писането. Затова е важно звукопроизносителните нарушения да се коригират в предучилищна възраст.
Друг проблем е недобре развитата способност на детето да разказва приказка или случка. Ако то не може да оформи свързан текст в устна форма, няма да се справя и с писмения преразказ. Диктовките биха били проблем за дете, чиято слухова вербална памет е недостатъчно добре развита. За да се овладеят процесите на четене и писане, децата трябва да са овладели аналитико-синтетичните процеси. А за овладяването на граматическата страна на езика е необходимо да са научени да спазват правила. Дете, което не е наясно с прилагането на правилата за поведение, няма да схване идеята за прилагане на правила при писане, четене и оформление на изречението или текста. Пречка при развитие на писмената реч би била недобрата ориентация на детето в пространството – къде е горе, къде долу, ляво-дясно, начало и край. Важно е и развитие на фината моторика на ръката, което се осъществява чрез рисуване, оцветяване, повторение на пунктирани линии, рязане, низане и т.н.
Когато посетите логопеда, първото нещо, което той прави е да проведе пълно невропсихологическо изследване на детето. При него се установява както нивото на овладяване на езика и речта, така и развитието на останалите психични процеси и когнитивни функции. При констатирането на логопедичен проблем се поставя диагноза и се разяснява на родителя същността на нарушението и терапевтичната програма, която предстои да се осъществи. В процеса на своята работа логопедът отстранява не само конкретното речево нарушение, но и подпомага развитието на активното внимание на детето, неговата зрителна и слухова памет, мисленето, както и фината моторика на ръката, като я подготвя за овладяване на писането. Логопедичната терапия има комплексно въздействие върху цялостното развитие на детето. Когато прецени, че това е необходимо логопедът може да насочи родителите за консултация с друг специалист – психолог, невролог, ортодонт.