Вече е минал повече от половин час, яденето вече е студено, а детето рови из чинията и прави физиономии. Всеки ден се повтаря едно и също: “не съм гладен”, “това не ми харесва”, “предпочитам пържени картофки” и т.н. И не знаете вече какво да направите, за да го накарате да яде, но и не смятате да отстъпвате. Вече сте на ръба на нервна криза и си нямате и представа на какво се дължи това поведение у детето. Но какво да направите, за да успеете да промените часовете ви за хранене и те да спрат да бъдат едно мъчение за цялото семейство.
Вече е минал повече от половин час, яденето вече е студено, а детето рови из чинията и прави физиономии. Всеки ден се повтаря едно и също: “не съм гладен”, “това не ми харесва”, “предпочитам пържени картофки” и т.н. И не знаете вече какво да направите, за да го накарате да яде, но и не смятате да отстъпвате. Вече сте на ръба на нервна криза и си нямате и представа на какво се дължи това поведение у детето. Но какво да направите, за да успеете да промените часовете ви за хранене и те да спрат да бъдат едно мъчение за цялото семейство.
Едно здраво дете изпитва глад и затова би трябвало да се храни добре. Всички ние имаме предпочитания към определени храни и някои обичаме повече от други и затова понякога трябва да разрешаваме на детето да избира това, което му харесва. Също така, обаче, трябва да го научим да си хапва от всичко, защото това, което не можем да позволим е то да яде само това, което обича.
Децата, които харесват само 2-3 храни обикновено са тези, които проточват храненето с часове. Те разполагат с няколко “техники”, за да накарат човек да излезе от кожата си. И една от тях е по време на хранене да говорят непрекъснато, да пускат шегички и да остроумничат. Друга стратегия на хитрите сладури е да си стоят кротичко, без да говорят, с набодена на вилицата храна, която държат на нея повече от пет минути, докато мускулите на лицето на мама се опънат от нерви.
И лошото е, че колкото повече настояваме на детето да яде, толкова по-лошо става, защото в тези моменти за него не е важна храната, а това да победи в битката с вас и да стане неговото на всяка цена. И ако в тази битка ние избухнем в крясъци и заплахи, то яденето вече със сигурност няма да бъде изядено и детето ще си остане гладно от инат.
Има вероятност при дете между три и десет години, което вече е стигнало до тази крайност – да не иска да яде нормално, родителите или друг човек, който се е грижил за него, да са допуснали някои грешки, може би от страх да не би детето да спре напълно да се храни и да се разболее.
1. Уверете се дали детето наистина не е болно и затова да не иска да се храни.
За целта едно посещение на вашия педиатър няма да навреди.
2. Детето не трябва да се храни на включен телевизор или с разни играчки, които могат да го разсейват и да забрави за яденето.
3. Спазвайте стриктно часовете за хранене.
Ако искате да постигнете успех, не трябва да давате на детето да яде други неща между храненията. Ако, например детето знае, че половин час след обяда си ще получи вкусен сандвич, който обича или пък нещо сладко, то няма да иска да яде със сигурност. И по същия начин, ако преди хранене яде сладкиши и други негови любими неща, ще му премине апетитът и пак няма да иска да яде нищо друго.
4. Златното правило е да не започвате война.
Семейството, което успява да постигне една спокойна обстановка, когато е около масата, обикновено не би трябвало да има проблем. Не трябва да реагирате остро и с афект на това, че детето не иска да яде и капризничи, то трябва да разбере, че на вас нищо няма да ви стане, ако не яде, то ще е този, който ще остане гладен, а не останалите.
5.Трябва да говорите с детето и да го предупреждавате, без да го заплашвате – “Ако продължаваш да се бавиш толкова много с яденето, ще си помисля, че не си гладен и ще прибера масата, след като ние приключим с храненето”.
Със сигурност детето няма да ви повярва или пък ще ви каже, че му е все едно. Когато вие се нахраните, а детето упорства и не е пипнало от храната си, не се предавайте, а следвайте това, което сте го предупредили от самото начало: съберете чиниите от масата, включително и тези на детето, с усмивка и без да се ядосвате. Ако е необходимо, продължавайте да следвате същата стратегия и за по-дълго време – постоянството е изключително ефикасно оръжие за всеки възпитател. Когато детето види, че няма да има война и че то губи като не яде, ще се вразуми. Естествено не трябва да отстъпвате и след като не е яло, не му давайте сладкиши или други неща, които обича, защото няма да постигнете нищо. И не си мислете, че това е жестоко, защото само след първото прилагане на въпросната стратегия, веднага ще видите промяната у детето.
6. Няма да стане с препълнена чиния.
Храненето на детето не бива да се превръща в мания за родителите. На вас сигурно все ви се струва, че детето ви яде много малко, но след като е здраво и физическото му развитие е в нормата, то значи се притеснявате напразно. По-добре да хапва по малко, отколкото, когато види препълнената чиния, да не хапне нищичко. Защото, всъщност, не е важно количеството, а качеството на приетата храна – детето яде толкова, колкото му е необходимо, за да има енергия да тича, играе, учи и т.н.
7. Когато постигнете напредък, не злоупотребявайте с него.
Не приемайте това, че детето вече е започнало да се храни както трябва, така сякаш вие сте победителят в битката си с него. Тук няма победени и победители. Похвалете детето, че то е постигнало успех, а не си приписвайте излишно заслуги.
Едно здраво дете не би трябвало да има проблеми с храненето, ако вземем предвид естественото му чувство за глад, уважаваме неговите хранителни нужди и не превръщаме храненето в борба за надмощие. Храненето може да бъде един момент на удоволствие за цялото семейство, което се събира около масата и всички се хранят заедно и си споделят разни неща.
