Мъниците падат често и не пропускат всяко препятствие, което им се изпречи на пътя. Оказва се практически невъзможно да ги защитим от обикновените ежедневни инциденти. Но има няколко „магически” средства, които ще ви помогнат да успокоите малчугана.
Ние, родителите, бихме били очаровани, ако бяхме магьосници и само с едно „фокус-мокус” можехме да накараме малката драскотинка да изчезне, но това е практически невъзможно. Освен това, тези малки болежки са част от развитието на детето и му показват как да контролира себе си. Това, което можем да направим, обаче, всъщност е най-важното – да вдигнем мъничето, когато падне, да избършем сълзите му, да го „излекуваме” с целувки и прегръдки.
Всички родители разполагат с малък репертоар, който прилагат в случай на дребен инцидент. Колкото и голяма да е раничката, това, от което се нуждае детето, е нашата любов.
Обикновено, когато се ударят, веднага поглеждат към нас, за да разберат дали ги боли!
Когато падне или се удари, мъникът иска нежност и прегръдка, и, естествено, нашите вълшебни трикове за премахване на болката. Ето няколко съвета, които може да ви бъдат от полза:
Измислете си или намерете няколко стихчета, в които се разказва същата ситуации, за паднало детенце, на което бързо ще му мине раничката и ги рецитирайте в подобни ситуации, като през това време потърквате леко нараненото място, после го целувате и казвате „готово, излекуван си”.
Не е лошо да си набавите някакъв крем или друг препарат за рани и охлузвания, който да носите с вас, когато излизате с детето. Намажете малко от „вълшебния” крем върху раната и погалете детето. Кажете му, че това е специален магически крем, от който болката минава.
Когато от падането или удрянето не остане следа върху кожата, а остане само болката у детето, което се е уплашило от падането, можете да ползвате някаква красива връвчица, може и с детски мотиви, за да се хареса на детето, и да превържете удареното място. Така всички ще питат защо носи тази връв и можете заедно да разказвате с гордост, това, което се е случило. Нашите малки юнаци обожават да разказват, дори и само с жестове, за това колко са били смели, въпреки че ги е боляло.
Ако от раничката потече кръв, това може да накара мъника да плаче още по-силно и безутешно. Децата се впечатляват много от кръв, особено ако видят контраста между нея и бялата носна кърпичка, с която почиствате раничката. Затова си носете едно червено парцалче, което да ползвате за тази цел.
Ако се вижда само натъртено място, без да има отворена рана, можете да нарисувате усмихнато лице, сърчице или друго на мястото. Обяснете на малчугана, че тази рисунка „лекува” и „развеселява” нараненото място. За целта са подходящи и цветните печатчетата, които се предлагат по магазините за детски стоки, на които всички деца се радват много.
Децата не търпят на болка и една секунда и най-вероятно няма да ви позволят да почистите и дезинфекцирате удареното място. За да разсеете детето, докато почиствате раната, можете да му предложите то през това време да излекува своята любима играчка – дайте му памук и вода, за да прави като вас.
Трябва да научите мъничето да успокоява и самичко болката, вместо веднага да започне да плаче. Знаете, че когато се ударите и духнете на мястото, не чувствате толкова болката. Така че, научете и мъничето да го прави, кажете му, че така ще помогне на раничката да зарасне. Когато свикне да го прави, това ще е първото нещо, за което ще се сеща, когато се нарани, а няма веднага да започва да плаче.
Една празна кутийка от крем ще ви свърши работа, като вътре наужким ще има „невидим” прах, който ‘лекува”. Може би, ако докато слагате прахчето казвате и някакви магически думи, ще успеете да привлечете любопитството на мъника.
