След навършване на една годинка капацитетът на паметта започва да нараства много бързо. А съществуват няколко техники, като повтарянето, които могат да помогнат на бебето да използва различните типове памет.
Човек се ражда с памет, наподобяваща бял лист, на който все още няма нищо написано. Едно изследване, обаче, доказва точно обратното. То било направено във Великобритания и в него взели участие 14 бременни жени, на които била пускана една и съща музика през последните три месеца от бременността им. По-късно, на бебетата им, които вече били на една годинка, им пуснали същата музика, а освен нея и друга, за да видят каква ще е реакцията. Бебетата предпочели тази музика, която им била пускана още докато са били в утробата на майка си. Тя, за разлика от другата, която не били чували, им подействала изключително успокояващо, сякаш вече били свикнали с нея.
Някои функции на мозъка, като паметта, се проявяват доста по-рано, отколкото можем да предположим. В действителност, децата имат спомени още преди да навършат една годинка и за да стимулираме паметта им, трябва да обърнем внимание на различните й функции.
Бебетата разпознават лица, но и предмети и ситуации. Затова около осмия месец се появява страхът от непознати хора, които бебето никога не е виждало. Става въпрос за функцията на паметта да разпознава предмети или лица, които бебето вече е виждало и именно затова го е страх от всичко останало, което му е непознато и не е виждало преди.
Тази функция се проявява по-късно и се състои в умението да запомня неща, които не са постоянно пред очите му. Какво се има предвид?
В периода от една до две годинки, паметта на детето напредва изключително бързо. Смята се, че паметта, която развива детето на тази толкова ранна възраст, показва връзка с неговите нива на интелигентност и езикови възможности в една по-късна възраст.
Забавните игри с бебето ще му предоставят една полезна стимулация на паметта, например:
Шестмесечните бебета вече осъзнават съществуването на предмети или хора, които в момента не са пред очите им.
Можете да скриете някоя интересна играчка под дивана и да помолите детето да я открие, когато звънне звънчето (или какъвто и да е друг сигнал, с който да поставите начало на търсенето). След като детето открие играчката, се опитайте да го разсеете с други игри или пък разговори. Ще видите как детето ще ги прекъсне, за да говори отново за интересната играчка, която бяхте скрили и за това къде е била скрита. Това е една своеобразна стратегия на малките деца, която им служи да запомнят по-лесно нещата и да не ги забравят – повтарянето на едно и също нещо много пъти.
Сложете три предмета на пода и покрийте всеки един от тях с отделна кърпа. Попитайте детето какво има под всяка една от кърпите, преди да ги махнете от предметите. Ако детето все още говори малко, назовете вие предмета, който то трябва да намери и вижте дали ще познае къде е.
Около втората си година детето започва да използва думата ‘аз’, ситуира се във фактите, които помни и дори създава словосъчетания, които са части от неговия собствен живот. Как да стимулираме тази функция на паметта?
На около седем месеца бебетата започват да дават признаци, че си спомнят ежедневните си преживявания.
Според изследване, направено в Лондон, бебетата на 6 месеца си спомнят за предмет, който са виждали, но който вече не е в полезрението им. И в действителност, разпознаването е първото доказателство, че бебетата на тази възраст могат да помнят – те разпознават родителите си, баба и дядо и останалите хора, които ги заобикалят.
Функцията на разпознаването се проявява при бебето още от неговото раждане и представлява най-простата форма на паметта.
Изследването било направено на 21 шестмесечни бебета. За целта била анализирана тяхната мозъчна дейност, която била сравнена с тази на възрастните. На бебетата им бил пуснат видеоклип, в който влакче-играчка влиза в тунел. Изненадата била голяма, когато, противно на това, което се е смятало до момента, бебетата продължили активна мозъчна дейност, и когато влакчето вече не се виждало. Тази мозъчна дейност е подобна на тази, която се проявява и при възрастните. От това става ясно, че перцепциите на предмета от нервната система на бебетата и съответно от тази на възрастните, много си приличат.
Един от най-вълнуващите моменти от изследването бил този, с който учените открили, че мозъкът на бебетата не само отбелязва това, което стои пред него, но и това, което е видяло бебето и преди това.
