Детето не иска да ходи на училище!

Приятно е да виждате как детето ви ходи с голямо желание и ентусиазъм на училище. Един ден, обаче, без видима причина, то ви заявява, че повече не иска да ходи. Започва се едно преструване всяка сутрин, че го боли корем, че не е спало добре и е изморено и т.н... Защо така изведнъж е решило, че няма да ходи на училище? А вие знаете, че нещо не е наред и се чудите как да помогнете, но май каквото и да правите, все ви се струва, че не е достатъчно.

Това е позната картинка почти на всяко семейство с ученик. Причини за това има хиляди, а място за чак толкова голямо притеснение няма. Макар че, след като детето до сега е ходило спокойно и с желание на училище, то значи, че наистина има сериозна, според него, причина, поради която то отказва да се върне там. И колкото и наивни да са извиненията му да не иска да ходи – “боли ме коремът”, “боли ме кракът”, “кашлям – май съм настинал” – бъдете сигурни, че има скрит мотив зад всичко това.

Кои са възможните причини

Не се разбира добре с учителя си – в някои случаи детето може да разбере погрешно някоя забележка или пояснение на учителя и да се обиди. Един стил на обучение, който се различава от изискванията и същността на детето, като например, с големи изисквания или пък без особени изисквания и внимание към учениците, може също да бъде причина детето да не иска да ходи на училище.
Не се чувства добре – детето може да се чувства отпаднало и изморено, без видимо да има причина за това. Например, недостигът на желязо в организма може да предизвика апатия и умора, заради което детето да няма желание за нищо, включително и за училище.
Проблеми със самочувствието – някои деца се комплексират от външността си, например, ако са по-пълнички, нисички, носят очила и т.н. Знаете, че децата нямат задръжки, непрекъснато си подхвърлят подигравки и си измислят прякори. Просто трябва да научите детето си да не обръща внимание на това и да отвръща и то с подигравка – това май не е най-добрият вариант, но за подобни безобидни проблеми би могло да свърши работа.
Няма приятели – за едно дете е много важно да се научи да общува и да се забавлява с връстниците си. Когато детето не се чувства разбирано и приемано от съучениците си или ако се чувства неспособно да завърже приятелство, то това за него са сериозни причини да не иска и да чува за училището.
Прекалено големи изисквания – на някои ученици отначало им е трудно да се справят точно навреме с определената им от учителя задача в клас, а това ги обезсърчава и не се чувстват приятно в клас. А към отличниците пък, понякога изискванията стават по-големи, отколкото към останалите. И в двата случая детето ще се чувства изнервено, затова му обяснете обстоятелствата – в училище няма да му ги обяснят толкова подробно, както ще го направите вие, а много често детето се депресира, именно защото не разбира какво става.
Скучно му е – освен всички изброени по-горе възможни причини, много деца не искат да ходят на училище, защото предпочитат да правят по-забавни за тях неща: да не стават рано сутрин, да ходят в парка, да си останат вкъщи и да играят на видеоигри и т.н. Това е нормално явление и отново на вас се пада честта да обясните на детето защо трябва да се ходи на училище и че може да прави всички тези приятни за него неща, след като се върне. Предложете му уикенд, пълен с любими негови занимания и след това ще отиде доволно на училище, знаейки че уроците и ходенето на училище не означават край на забавленията.

Какво да правите, когато забележите проблем

Седнете и помолете приятелски детето, да ви разкаже какво става – изграждането на взаимно доверие е важна част от взаимоотношенията родители-дете. Покажете разбиране и накарайте детето да почувства, че го подкрепяте, каквото и да е станало, и че заедно ще оправите нещата. Попитайте го за положителните неща в училище: как се казват приятелите му от училище. На какво си играят в междучасието, кой е любимият му предмет и защо му харесва и т.н.
Говорете с класния ръководител на детето – взаимодействието ви с учителя е много важно, ако искате да откриете причината, заради която детето не иска да ходи на училище. Не забравяйте, че детето прекарва половин ден в училище, а понякога и повече, и тогава човекът, който най-добре знае какво прави то, е именно неговият класен ръководител.
Стимулирайте самоувереността и самочувствието на детето – то трябва да има позитивна оценка за себе си, да забелязва положителните си качества и да изтъква само тях, а не да се хваща за отрицателните и да се депресира заради тях. Никой не е идеален, но всеки един човек си тежи на мястото – това трябва да разбере детето. Хвалете го винаги, когато постигне успех, оценявайте усилията, които полага, накарайте го да се чувства важно и значимо.
Обърнете внимание на външния вид – децата са много чувствителни на тази тема. Нездравословното хранене, недоспиването и др. Водят до лошо физическо състояние на детето, откъдето следва неговото комплексиране за външния му вид и оттам и нежеланието да ходи на училище.
Ако виждате, че нещата са по-сложни, отколкото сте предполагали, консултация със специалист – психолог, също е вариант. На пръв поглед дребни кахъри, могат да прераснат в нещо по-сериозно, ако не им обърнете внимание. В крайна сметка и като крайно средство, можете да смените училището, ако видите, че нещата не вървят добре.
Всяко дете има своите странности, своите добри страни, но и лошите такива. Ето защо, когато забележите, че има проблем в училище, това не означава, че вашето дете непременно е жертва. Важното в случая е да не се отмине проблемът. Поведението на детето в училище и взаимоотношенията му с учителите и съучениците трябва да бъдат добре проследени, за да се разбере дали те са адекватни и допустими и за да не излязат извън контрол. Всичко това е от изключителна важност за сформирането на детето като личност и адекватното му интегриране в социалната среда.