Никой родител не желае злото на детето си и знае, че не трябва да упражнява агресия върху него. Но, понякога колкото и да се опитваме с мек тон да възпитаваме детето си, то буквално ни се качва на главата и тогава идва момента, в който родителя избухва и в повечето случаи го удря несъзнателно. Но е всеизвестен факт, че боя изобщо не е средство за възпитание и обикновено води до появата на още по-сериозни проблеми и лоши последствия.
И стигаме до заключението, че едва ли не, ние като родители трябва първо да превъзпитаме реакциите си, преди да започнем да възпитаваме детето си. И последното е безспорно, защото има много ефикасни начини, по които да се разберете с детето си. Но тъй като всяко дете е различно, то вие като родители го познавате най-добре и с малко повече търпение ще съумеете да откриете правилния подход. Сами ще се убедите, че боя нито е средство за възпитание, нито по този начин ще изградите ефективна комуникация с детето си, а всичко зависи именно от постигането на взаимно доверие и разбирателство.
При всички положения причините да не ударите детето си са много повече от осем, но ние ще изброим само някои от най-съществените от тях:
Какво имаме предвид? Ами, много просто – всеки знае класическата история за майката, която вярвала, че удрянето е важна част от възпитанието на детето й, докато, обаче, един ден не видяла тригодишната й дъщеря да удря едногодишния й син. Когато се опитала да я спре и поискала обяснение, дъщеря й отговорила, че просто си играе. Какъв е извода от това? Извода е, че децата обичат да имитират поведението на хората около тях и особено на тези, които уважават и обичат. Те възприемат нещата с идеята, че това, което правите вие е правилното и копират вашето поведение. А не забравяйте, че един ден същата дисциплина, която сте прилагали на вашето дете, то ще приложи на своето. Тоест дисциплината и отношенията вкъщи са плод на много усилия за цялото семейство и трябва да се стигне до най-оптималния вариант, без от това да има засегнати емоционално. Ако вие удряте детето си, за него това ще означава, че това са нормални взаимоотношения между хората и то ще започне да се държи така и с околните, а никой родител не иска това. И може някой да каже: “Ама аз не го удрям силно и не го правя често, а само в случаите, когато сме стигнали до безизходица”. Такова положение, обаче, няма. Изход има от абсолютно всяка ситуация, стига да не се поддавате на поривите си, а да премисляте нещата. Най-лесно е да се реагира първосигнално и без да мислиш, но след това трябва да си понесеш и последствията. По-добре в критични ситуации, когато детето ви е изкарало извън нерви, да запазите добрия тон или просто да замълчите и да се отдалечите, за да може то насаме със себе си да обмисли нещата. Това има много добър ефект, имайки предвид факта, че и детето е действало първосигнално и без да мисли. Затова трябва да го оставите само и ще видите, че след като помисли, само ще разбере, че не е било право. Но ако първичните реакции на детето ви се дължат на това, че то е още незряло, то една ваша подобна реакция е недопустима, предвид факта, че сте вече зрели личности и сте станали родители.
Ако физическото наказание е противопоказно, то психическото също не е за препоръчване, тъй като психиката на едно дете все още е лабилна, за да прилагате психическа манипулация. Една психическа травма остава за много по-дълго време, отколкото физическата. Така че, в изблик на ярост в никакъв случай не наричайте детето с обидни имена и не го потискайте, защото това ще нарани неговото самочувствие и самоувереност. Затова, да замълчите и да оставите детето само да обмисли нещата и да стигне до истината, се явява най-доброто решение.
Представата на детето за себе си отначало зависи от това как го възприемат околните и най-вече неговите родители. Дори и в най-обичащото се семейство, едно удряне ще изпрати доста объркващо послание на детето и особено на такова, което все още е прекалено малко за да разбере причината за “спречкването”. Така се наранява самочувствието на детето, което започва да се смята за лош човек. Не е изключено дори и от едно физическо наказание, детето да се затвори вътре в себе си и да ограничи дори и контактите с приятелите си. Удрянето може да накара детето да се чувства нищожно и слабо и това не бива да се допуска.
Шляпването през ръцете – това ние родителите май не го смятаме за бой, обаче тук ще се учудите, че има заложено и нещо още по-съществено. Според Мария Монтесори (1870 – 1952 г.; известен специалист в областта на педагогиката), чийто едноименен метод се използва много в съвременната педагогическа практика, ръчичките на детето са своеобразен инструмент за изследване на света и едно логично продължение на любопитството на всяко дете. А да се удря детето по ръчичките, тя смята за изпращане на едно силно негативно послание към него. И тази идея се поддържа от цели научни изследвания. Споменаваме само едно от тях – психолози наблюдавали 16 четиринайсетмесечни деца. Едната група деца получавали плясване през ръцете винаги, когато пипали нещо непозволено, например, някой фас в парка (това ни е познато на всички), а другата група деца не получавали подобно физическо наказание. След седем месеца учените забелязали, че групата деца, които получавали плясване по ръчичката, били по-плахи, по-трудно си служели с ръцете, когато играели и “изследвали” нови играчки и предмети. Така че варианта в случаите, когато не искате детето ви да пипа нещо, е просто да го разделите от предмета.
Родителите, които наказват прекалено строго децата си се подценяват, защото дълбоко в себе си чувстват, че не са прави със своето поведение и че не са успели да реагират адекватно и да намерят по-добро решение. Много често родителите прибягват до физическо наказание, защото не виждат друга алтернатива и се чувстват в безизходица, но в последствие започват да се чувстват още по-безсилни.
Боят подценява ролята на родителя. Да бъдете авторитетна фигура за детето си означава то да ви уважава и да ви вярва, а не да се страхува от вас. Автиритетът на един родител не бива да се базира на страх от страна на детето. Това много ще отдалечи детето от родителя, ще наруши техните взаимоотношения и изграденото доверие помежду им.
Много често се наблюдава следната ситуация: детето пипа нещо непозволено, родителят му се скарва, но то продължава. Последва леко шляпване по ръката, но то пак не се впечатлява. Следващото шляпване вече е по-силно и то започва да плаче. Да, на всеки е ясно, че един родител трябва да има безгранично търпение, за да може да се справи с детето. Но това не означава, че в момента, в който сме решили, че подходите ни са се изчерпали, вече можем да си позволим да ударим детето. В повечето случаи удрянето не действа, а напротив – детето става още по-упорито в това, което прави, за да привлича вниманието ни. Ето защо колкото и по-силно да го ударите, това само ще ви разстрои още повече.
Да, удрянето само ще озлоби детето. То ще изпитва все по-голямо желание да ви се противопоставя и ще влоши още повече поведението си. Да, родителите искат детето да разбере, че е сгрешило, но това определено няма да стане с бой, а ако не стане и с ясно и подробно обяснение от ваша страна, оставете го насаме със себе си, а ако е необходимо и не му говорете за кратко.
