След като родим, притеснението по грижите за бебето и изтощението от постоянната липса на време, могат да предизвикат у нас тъга и безпокойство. И, точно когато трябва да се чувстваме най-щастливи, ние ставаме угрижени и меланхолични. Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да се грижа добре за бебчето ми? Това са само някои от притесненията, които тревожат майките след раждането на бебето и които лесно предизвикват тъга и мъчително безпокойство.
Но, в действителност, лошото състояние на духа след раждането е нещо, което се среща много често: много жени са тъжни и им се плаче през първите дни след идването на бебето. Това става, защото отначало майката изпитва затруднение при адаптирането си към тази кардинална промяна – вече е станала майка, има дете – едно малко безпомощно човече, за чийто живот отговаря тя.
Родилна тъга – така се нарича тази лека форма на следродилна депресия. Специалистите я определят като едно временно смущение, което се появява от два до четири дни след раждането и изчезва от само себе си след около две седмици.
Майката чувства непрекъснато безпокойство, появява се безсъние, силна умора, раздразнителност, чувство за безпомощност.
Това е един психологичен процес на адаптация към новите промени. Заради този етап много жени чувстват вина и срам, че изпитват тъга и се чувстват самотни и обезсърчени, когато се предполага, че трябва да са щастливи и усмихнати заради появата на бебчето, и съответно крият за състоянието си. А това не бива да се случва, трябва да говорят за чувствата си с близките си и, ако се налага, със специалист.
Тази необяснима тъга се появява в един толкова динамичен период, като този непосредствено след раждането. И е необходимо само да изброим няколко обстоятелства след раждането, за да се убедим, че е напълно логично да се чувстваме тъжни, разтревожени и изтощени.
Промените в тялото не са маловажни – като започнем от нежелани последствия, като стрии и увиснала кожа и стигнем до някои неизбежни последствия: рязко се сменят нивата на хормоните; матката се свива от 1 кг до 70-100 гр., тоест връща се в нормалното си състояние; минават 2-3 седмици, докато се нормализира пикочният тракт.
Ритъмът на сън се променя изцяло – сега вече зависи от нуждите на бебето и от неговия ритъм.
Начинът на живот се променя драстично – дните минават в кърмене, смяна на памперси, колики и т.н.
Започва една нова връзка с бебето – след девет месеца бременност то вече се е появило на бял свят и трябва да споделите живота си с него, да се научите да отгатвате неговите нужди.
Има и някои частни обстоятелства: ако майката е имала много тежко раждане; липсата на увереност в самата нея, че ще се справи с грижите; недостатъчно помощ от таткото или други близки хора, от които имате нужда и т.н.
Много специалисти приписват отговорността за това състояние при майката на хормоналните промени, типични за периода непосредствено след раждането.
Но, въпреки че нивата на естрогена и на други хормони, които влияят на емоциите, се редуцират значително през този период, не са открити големи разлики между хормоналните нива на жени, които страдат от следродилна депресия и жени, при които няма наличие на такава. Просто е възможно някои жени да са по-чувствителни от други и да се адаптират по-трудно към промените.