Започва да показва ясно чувствата си и го е страх от непознати - нормално е в тези случаи и да заплаче. В този период детето все по-очевидно започва да показва емоциите си и ще започне да показва първите си признаци на съпричастност – ще започва да плаче, когато види друго дете да плаче. Не е рано да научите мъничето вече да маха с ръчичка за „чао”, да дава целувки. Обикновено бебето на тази възраст приема доста тежко раздялата с мама и татко и затова трябва да бъдете много внимателни, когато трябва да излезете без него. За да свикне обаче, не трябва да се поддавате на емоцията и да не излизате, защото мъничето ще плаче. Просто отсъствайте за по-кратко и постепенно увеличавайте времето, мъничето просто трябва да разбере, че не си тръгвате завинаги, а скоро ще се върнете.
Бебето опознава предметите и играчките като ги раздрусва, удря ги един в друг и ги хвърля на земята. Протяга ръце към чинията с храната, когато е гладно и съответно към шишето с водата, когато е жадно. Посочва с пръстче предметите, които иска да ви покаже, като умее и да посочва с пръст предметите, за които вие го питате. През следващите няколко месеца малчуганът ще започне да използва предметите по предназначение - да реше косата си с четка, да пие от чаша и да говори по телефон играчка.
На осем месеца бебето вече седи стабилно, без чужда помощ. Прави първи опити за придвижване чрез пълзене. Вече може да играе едновременно с два предмета като ги удря един от друг или ги слага един в друг. На тази възраст мъничето вече може да започне да прави опити да се изправя самичко, държейки се за неподвижна опора. Трябва да обезопасите дома си, защото мъничето вече е много по-подвижно – вече се придвижва с проходилка, с пълзене или просто се оттласква с ръчички.
Сигурно би ви се искало вашето дете да е щастливо и спокойно, но и интелигентно, нали? Можете да му помогнете като му предлагате това, от което се нуждае за правилното развитие на мозъка и точно в подходящия момент за това.
Казват, че всички деца са генетично програмирани да бъдат интелигентни. Те се забавляват научавайки нови неща и придобивайки нови умения. И това става още от деня, в който се родят. А, ако получават адекватния стимул от родителите, всичко ще върви перфектно. Представете си вашето мъниче – отличник в класа. Да, но за целта то трябва да премине през много и различни етапи от своето развитие и да получи адекватния стимул във всяка ситуация, за да може един ден това наистина да стане.
Доверието е онова магично нещо, което прави, както децата, така и възрастните, способни да дадат най-доброто от себе си, за да направят нещо. Радостта от това да учи нови неща е нещо естествено за здравото бебе. А това, от което се нуждаят, за да развият целия си потенциал, е сигурност. Когато бебетата получават непрекъснато близостта и защитата на родителите си, те се чувстват стимулирани да откриват и опознават света. Мозъкът на бебето функционира по особено ефективен начин, когато то се чувства обичано и спокойно. Когато се учат, без стрес и нетърпение, бебетата асимилират цялата информация, която им предлага средата.
Установяването на силна връзка с родителите е от фундаментално значение за развитието на детето, а това е особено важно през първата година от живота му. Как се изгражда тази силна връзка? - Когато детето се чувства разбрано и са задоволени всичките му нужди – нуждата от храна, топлина, нежност и т.н. Тоест, не само физическите, но и психическите нужди на бебето трябва да бъдат задоволени, за да се развива то правилно. А природата се е погрижила за това всички родители интуитивно да чувстват от какво точно имат нужда техните деца. Връзката се формира, когато родителите се доверят на тази интуиция и във взаимодействието с бебето чрез физическия и визуалния контакт и чрез думите. Любовта, която дават родителите на бебето им се връща, когато мъничето им се усмихва или когато им гука и рита с крачета.
Още след като се роди, невроните на мозъка на бебето започват да се “захранват” от всичко, което то възприема чрез сетивата си. Малко по малко бебето започва да разпознава връзките и логиката между тях и да действа все по-съзнателно. Например едно бебе на седем месеца не изпитва трудност да хване с ръчички плюшената играчка пред себе си. Импулс от мозъка излиза и задвижва целия този процес: протягането на ръката, разтварянето на пръстите, хващането. Три месеца по-рано същият този процес щеше да коства огромно усилие на мъничето. През първите няколко месеца се създават нови връзки за всяка стъпка, която изисква развитието на бебето. Затова мъничето изисква най-вече много спокойствие и всички необходими му стимули.
В началото връзките между невроните са много слаби. Те се заздравяват по малко всеки път, когато се използват. Как се учи мъничето:
Чрез наблюдение – бебетата си водят нещо като вътрешна “статистика”, тоест нещата, които се появяват пред него свързани, си остават така занапред. Например, ако едно бебе на пет месеца се съмнява дали наистина всички коли имат гуми, то, колкото повече коли вижда всеки ден, толкова по-ясно ще свърже нещата и ще разбере, че наистина е така.
Чрез повтаряне – целият свят се базира на метода проба-грешка. Например, биберонът-залъгалка пада в креватчето на бебето и то прави огромни усилия да го вземе самичко и понякога успява, но това е чиста случайност, и колкото повече се опитва, толкова по-сигурни стават неговите движения, докато не дойде денят, в който то вече ще може да го взима съзнателно винаги, когато си поиска.
Светът е като една експериментална лаборатория и бебето се забавлява, водено изцяло от любопитството си. То наблюдава и експериментира без да се спре за миг. Мъничето има свой си начин да покаже на мама и татко, нещата, които привличат вниманието му. А след петия месец малкият изследовател вече може да посочва и с пръст обекта на вниманието му. Малко преди тази възраст бебето може да показва радост, когато види познато лице и с “гукането” си го подканва да му обърне внимание и осъщесвява контакт.
Отнякъде се чува непознат глас, гръмотевица или пък тропване на врата – все неща, от които малкото бебче се стряска, но само един поглед на мама или татко и мъничето се успокоява на мига. Спокойният тон на родителите и нежните жестове показват на бебето, че всичко е наред. Дори учените наричат „check back” това потвърждение, което бебетата търсят от своите родители след като навършат 3-4 месеца. И то ще става все повидно, колкото по-активно става мъничето. Когато започне да лази, на около девет месеца, ще поглежда непрекъснато към мама и татко в търсене на тяхното одобрение и насока.
Схема на храненето през 8 месец
На тази възраст детето трябва спокойно да поема храната от лъжичка и да пие от чаша, която придържа с вашата помощ. Тъй като мъничето вече може да седи стабилно, вече е време и за столчето за хранене. То ще ви е от голяма полза, така бебето няма опасност да падне, ще го слагате до масата, така че и бебето да седи като вас на масата и да се храни заедно с вас и в същото време ще заема удобна поза.
Основна функция на столчето за хранене е то да бъде удобно и практично и не на последно място – безопасно за бебето. За да преминава всяко хранене приятно, както за родителя, така и за бебето, е необходимо и на двете страни да им е комфортно. Изборът на подходящо място за хранене, както и удобната поза са от решаващо значение за малкия човек, който е чувствителен и се впечатлява от всичко.
Тук не е толкова въпрос на предпочитания, колкото зависи главно с какво място разполагате в дома си. Сгъваемите столчета са доста практични, предвид факта, че са по-леки, съответно по-лесни за пренасяне, и можете да ги сложите във всяко кътче на дома си, дори в гардероба.
Има специални пластмасови столчета, които са малки и компактни и със специални колани се прикрепват за най-обикновен стол. Пластмасата е лесна за почистване дори с влажна кърпичка. Поради малките си размери и това, че е много леко, то е лесно за пренасяне. Доста е подходящо, когато тръгнете на път – не заема много място. Подходящо е и, например, когато отивате на гости или на ресторант.
Общо взето, едно е важно – бебешкото столче за хранене да е комфортно, стабилно, практично и отговарящо на общоприетите норми за сигурност.
