Известно време жестомимичният език ще бъде единствената форма за комуникация на бебето. Всеки родител изпитва умиление, когато види протегнатите към него ръчички, молещи да го вземе на ръце. А за едно бебенце това е най-важният и успокояващ контакт, който осъществява с родителите си. Така мъничето се чувства сигурно и защитено.
Едно бебе на два месеца вече изразява желанията си с т.нар. гукане и особено, когато му говори майката, чийто глас вече разпознава, но то може да отговори с гукане и на всеки друг, който му говори нежно и усмихнато.
На около петмесечна възраст бебето започва да издава гърлени звуци, което изглежда все едно иска да каже нещо, като опитва да изговаря различни звуци, все едно разказва нещо, което ние обаче не можем да разберем.
За отбелязване е фактът, че, независимо от езика, който се говори вкъщи, всички бебета отначало издават едни и същи звуци и изговарят едни и същи гласни, съгласни или срички.
На около осем месеца бебето започва да произнася двойни срички като ‘мама’, ‘тата’ и т.н., но това е също и периода, в който то започва да имитира присъщата интонация на езика, който се говори вкъщи. А след навърщване на една годинка, бебето ще започне да произнася някои цели думи.
Лингвисти, педиатри и други специалисти са на мнение, че бързината, с която бебето ще започне да говори, зависи повече от външните стимули, които получава, отколкото от неговия интелект. И заключенията са направени на базата на редица изследвания и факти.
Споменаваме само един от тях: случаите на деца, отгледани от животни (вълци), които не са имали контакт с други човешки същества. Тези деца са имали големи трудности с възприемането на езика и изобщо с речта, въпреки че са показали високо ниво на интелигентност.
Първите четири години са фундаментални за развитието на езика при детето, като това важи и за придобиването на много други умения. Това е свързано с развитието на мозъка, който утроява размера си през първата година на детето, като едновременно с това се развива една сложна мрежа от връзки. Много преди бебето да започне да говори, то вече разбира езика, но е много важно да се уверите, че чува правилно. Наблюдавайте как реагира на внезапни звуци, дали обръща главата си към мястото, от където е дошъл звукът. Не губете време, а развивайте говорните умения на бебето, като за целта трябва много да му говорите.
Специалистите са на мнение, че майката играе решаващата роля за развитието на речта на бебето, инстинктивно тя развива един, адаптиран с възможностите и нуждите на бебето, език – използва кратки и ясни изречения, акомпанирани с жестове и мимики на лицето, които подсилват ефективната комуникация. Този език, не само помага на детето да развива уменията си да разбира, но също го учи как да общува.
Бебето има нужда от емоционално стабилна среда. Отначало не е небходимо да говори, за да изрази своите нужди, а намира свой начин да го прави – плаче, гука. Така както преди месеци то е издавало някои звуци, с които е искало да изрази своите емоции, така изведнъж ще започне да говори, за да показва това, което чувства. Детето се научава да говори, ако му се говори. Повече от очевидно и ясно е, че емоционалната нотка във вашето отношение към бебето е решаваща. Не е необходимо да му показвате само предмети и да повтаряте тяхното наименование, достатъчно е да “разговаряте” за нещата с него, за нещата, които виждате, чувате и преживявате заедно. Гледайте детето, докато му говорите. Никога не използвайте неправилни думи и изрази, като тези, които произнасят бебетата, докато се учат да говорят, защото така бебето няма да чува правилния израз и естествено – ще го възприеме погрешно.
Също така не насилвайте нещата. Да, давайте стимул на бебето да говори, непрекъснато му говорете и вие, подкрепяйте думите си с жестове, мимики, усмивки – така бебето ще се научи още по-лесно да говори. Не го карайте да каже нещо насила или да повтаря след вас, все пак то не е папагал. Чрез игри детето се научава да говори и съответно да общува с околните. Също така не го изморявайте – има моменти, когато то няма желание да играе или да говори и вие трябва да уважавате това.
Много важен стимул за бебето е и да не го поправяте на всяка дума, която каже. Ако изговори неправилно някоя дума, е достатъчно само вие след него да я кажете правилно, но без да му я натрапвате.
И най-важното е да запомните, че всяко нещо си е с времето и, когато дойде най-подходящият момент, вашето съкровище вече ще рецитира цели стихотворения.
