Гестационният диабет е състояние, при което по време на бременността – обикновено след 24-та седмица – се появява повишение на кръвната захар над нормалните стойности. За появата на този проблем може да се съди по няколко признака. На първо място задължително е около средата на бременността (20-та-20-ра гестационна седмица) да се направи изследване на нивата на кръвна захар на жената, за да се установи дали тя е в норма.
Акушер-гинеколог, Аджибадем Сити Клиник
Завършил е медицина през 1998 г. в МУ - София. Веднага постъпва като клиничен ординатор в СБАЛАГ "Майчин дом", където придобива специалност "Акушеро-гинекология" през 2004 г. В периода 2005 - юни 2008 е част от екипа на Втора СБАЛАГ "Шейново". През 2008 г. се присъединява към АГ-отделението на Болница Токуда. Преминал е курсове по пренатална и перинатална медицина. Специализирал е в Маастрихт, Холандия и Хайделберг, Германия. Сферите на интерес на д-р Илиев са високорисковата бременност и инфертилитет /невъзможност за износване на бременността).
Вижте всички статии на Д-р Данаил Илиев
Ако нивата на кръвна захар са около горната граница на нормата или по-високи, следващата стъпка е провеждането на глюкозотолерантен тест. При него бременната жена пие известно количество глюкоза, след това нивата на кръвна захар се проверяват неколкократно през няколко часа. При този тест става ясно дали организмът на бъдещата майка произвежда достатъчно количество инсулин, който да сваля нивото на кръвна захар или има някакъв проблем, и съответно трябва да се проведе някакво лечение.
Ако проблемът не е много тежък, то може да се сведе дори и само до диета. Другият вариант е към диетата да се прибави един продукт, който е растителен и има свойството да намалява нивото на кръвната захар. По-редки са тежките случаи, в които трябва да се приложи инсулин. Но е важно да се знае, че лечението при всички случаи е безопасно за бебето, а от друга страна липсата на такова лечение може да доведе до неблагоприятен изход от тази бременност.
Стандартните симптоми на диабета – съхнене на устата, по-често уриниране – могат да се срещат при бременната жена дори и тя да няма никакъв здравословен проблем. Разпознаването на гестационния диабет е по-скоро задача на акушер-гинеколога, който трябва да установи определени белези и особености на бременните. Има някои категории, които са с повишен риск – например тези с утежнена фамилна анамнеза, тоест ако имат близки родственици, обикновено по майчина линия, които страдат от диабет. С висок риск са и бъдещите майки с наднормено тегло. Специалистите следят с особено внимание и майките със спонтанни аборти и мъртви раждания. Има и друг тип случаи – майки, които са имали диабет още преди бременността, но в този период заболяването им се е влошило. Това обаче вече не е гестационен диабет. От друга страна пък жените, проявили гестационен диабет, са с повишен риск да развият диабет в по-късна възраст, дори и ако след раждането нивата на кръвната им захар са се нормализирали. Затова на тези жени трябва да се обръща внимание и да им се помага да поддържат по-здравословен начин на живот.
Особеното при жените с гестационен диабет е, че техните бебета са по-големи като размери, но за сметка на размерите зрелостта на тези бебета е по-малка. Това е свързано с нужда от повишени грижи от неонатолозите след раждането. Рисковете за майката са, че при липса на адекватно лечение по време на бременността тя може да изпадне в така наречената диабетна кома. Това състояние – особено по време на бременността, и ако не се хване навреме – би могло да бъде животозастрашаващо. Други усложнения възникват и по време на самото раждане. По-голямото бебе създава предпставка за по-голям травматизъм и по-голяма кръвозагуба при раждането. С по-голямо значение за в бъдеще обаче са рисковете за самите бебета. Проблемът с тези деца е, че на ниво зрелост те са доста недоносени. Това се отразява в трудна адаптация след раждането, често са с незряла белодробна система и се налага по-интензивното им наблюдение в интензивен неонатологичен сектор. Типично при тези бебета усложнение при нормално раждане е така наречената раменна дистоция. Обяснението на това състояние се крие отново в големите размери на бебето – след раждането на главичката тялото грубо казано „се заклещва”. Това състояние е доста опасно, изисква се изключително внимание, за да не се разкъсат деликатните нервни плексоси на ръчичките на бебето. Затова и ражданията при майки с гестационен диабет трябва да се водят внимателно и то от специалисти запознати с проблема и имащи опит с него.
Тенденциите в акушерството по принцип налагат всички заболявания, които могат да възникват през бременността, да се търсят в по-ранен етап. Това важи не само за гестационния диабет. Но по отношение на него има нещо, което майките могат да направят, и то е да се опитат да живеят по-природосъобразно. Един практически пример – да се избягват въглехидратите, особено бързоразградимите въглехидрати, това са храните производни на захарта. Не са препоръчителни също тестени изделия в големи количества. Бъдещата майка трябва да се старае да се придържа към едно нормално „напълняване” по време на бременността. В България е прието, че е нормално жената да качи около 12 кг. За съжаление обаче у нас все още битува мнението, че когато една жена е бременна, тя трябва да яде като за двама. Това води до доста сериозно напълняване, говорим случаи с повишаване на теглото до 40кг. Това е сериозен фактор за повишаване на риска от гестационен диабет.
