До навлизането в пубертета те усвояват множество когнивни умения, без които трудно биха се вписали в света на възрастните. Езикът е едно от най-трудните, но малчуганите го овладяват без проблем. Те имат вродената способност да научат всеки език, който им се представя систематично и активно.
представител на "Хелен Дорон" България, http://helendoron.bg/
Вижте всички статии на Албена Захманова
Децата обичат да учат – от това зависи оцеляването им. До навлизането в пубертета те усвояват множество когнивни умения, без които трудно биха се вписали в света на възрастните. Езикът е едно от най-трудните, но малчуганите го овладяват без проблем. Те имат вродената способност да научат всеки език, който им се представя систематично и активно. На практика те го възприемат по начина, по който учат и родния. Което не е обучение в традиционния смисъл на думата.
При наличието на над 6000 езика и около 250 държави няма как да не признаем, че повечето деца по света са двуезични или многоезични.
Развитието на езика започва преди раждането. Към края на бременността плодът започва да чува звуци и говор, идващи извън тялото на майката. Бебетата разпознават човешкия глас и го предпочитат пред другите звуци. Те особено предпочитат по-високата тоналност на женските гласове. При раждането мозъкът на бебето тежи около 340 грама, в края на първата година – около 1 100 кг., а до края на шестата година достига 90% от окончателното си тегло – 1 450 кг. Това се обуславя от бурното развитие на връзките между отделните неврони (синапси). Мозъкът създава много повече връзки, отколкото остават в зряла възраст; той създава огромен потенциал, за да подготви детето за евентуални промени в околната среда. Връзките, които се използват редовно, стават по-силни и по-сложни. Тези, които не се използват, се смятат за ненужни и мозъкът в крайна сметка ги прекъсва, за да работи по-ефективно. В мозъка на децата са заложени връзки, които им позволяват да чуват звуци от всички езици по света. В ранна възраст мозъкът подсилва връзките за звуци в езиците, които детето чува редовно и с времето елиминира връзките за други звуци. Затова повечето възрастни трудно различават звуци, които отсъстват в родния им език.
Има две основни зони, свързани с развитието на речта и езика – център на Брока и център на Вернике. Центърът на Брока отговаря за синтаксиса (граматиката) и се развива най-вече между 15-тия и 20-тия месец. Развитието му продължава, но с по-бавни темпове, до шестата година. Центърът на Вернике отговаря за значението на думите и семантиката. Развива се най-вече между 8-мия и 20-тия месец и именно това е периодът, в който повечето бебета проговарят.
През 1989 г. американски учени правят проучване сред група високообразовани азиатци, имигрирали в САЩ на различна възраст, за да установят до каква възраст английската граматика се усвоява като родна. Резултатите показват, че граматиката на тези, които са заживели в Щатите до шестата си година, е сравнима с тази на родените там. От 8 години нагоре кривата на процентите рязко намалява, а след 17 спада драстично.
Въвеждането на втори или трети чужд език в бебешка и ранна детска възраст разширява капацитета на мозъка, което от своя страна увеличава цялостните способности и носи ползи през целия живот. В днешната технологична ера обемът информация, който буквално ни залива, е безпрецедентен в човешката история. Изследване на Калифорнийския университет от 2008 г. показва, че средният американец е облъчен от 100 500 думи на ден. 92% от тази информация идват от различни медии и едва 1% - от официалната образователна система. В България тези цифри вероятно са различни, но ситуацията до голяма степен е същата. Бъдещето е на новите „ренесансови” деца, които от рано са започнали да развиват разностранните си способности. Ранното чуждоезиково обучение дава силен тласък на това развитие. То стимулира вродената любов на децата към ученето, помага им да общуват със света и ги подготвя за новия информационен век.
