Имало едно време учител, който изпитвал трудности със свой ученик. „Кажи А!“- изисквал той, но момчето нещяло да продума. Пробвал с молби, със заплахи, извикал и родителите му... но не, детето само поклащало глава и стискало устни. Накрая момчето се предало и за всеобщо учудване произнесло ясно и отчетлив: „А“. Изненадан от този педагогически успех, учителят извикал: „Изумително, а сега кажи Б“. Детето ударило с юмрук по масата и казало: „Достатъчно! Знаех какво ще ми се случи, ако кажа само А. Тогава ще поискате и Б, а след това какво ли не. Много добре знаех защо не искам да кажа А“.
Когато става въпрос за поведението на детето, ние често имаме нужда да коригираме, най-честите думи, които използваме са, за да променим, градим, развиваме... Това, от което има нужда всеки човек, а най-вече детето ни е да го приемем такова каквото е, да се опитаме да се поставим на негово място и да разберем, защо точно така постъпва. Всеки от нас се опитва да намери и поддържа такова място, където да се чувства значим. Това с особена сила се отнася до децата ни. Всяко дете се стреми да намери своето стабилно място в семейството и ако не успее да го постигне с конструктивни действия, го постига с дезадаптивни. Най-често проблемите на децата намират израз в поведението им. Поведенческите проблеми са външен израз на скрити емоции. Като например: липса на доверие към възрастните, страх от несправяне и др.
Това поведение дали не е резултат от криза на развитието?
Всеки човек преминава през различни възрастови етапи – детство, юношество и т.н. Всяка нова фаза в развитието поставя, пред детето и неговите родители, нови предизвикателства. Например, нарастващата независимост на детето през втората година на живота му често е съпроводена от предизвикателно поведение. Така наречената фаза на отричането, когато детето отказва да сътрудничи и отговаря на всичко с "Не". В този период могат да възникнат проблеми с храненето и съня. Разбирането на причината за това поведение помага на родителите да бъдат по-търпеливи и да откликват адекватно на потребностите на децата си.
Това индивидуална особеност ли е или е свързано с темперамента на детето?
Не всички деца, на еднаква възраст, се държат по един и същ начин. Те напредват с различно темпо в развитието си и в поведението им намират израз личностови и темпераментови особености. Детето може да е по-затворено и срамежливо, често да сменя настроенията си или по-лесно да се адаптира, може да не харесва промяната и това да го плаши. Познаването на индивидуалните особености на детето ще помогне на родителя по-добре да разбере неговото поведение и да избере адекватен подход към него.
Понякога ситуацията провокира поведения и реакции, които може да се сторят на родителя неподходящи. Например, детски кът, където няма достатъчно играчки за всички деца, може да повиши агресията или да предизвика ревност у детето. В такива случаи е добре родителят да се опита да погледне на ситуацията от гледна точка на детето и да разбере мотивите за неговото поведение.
Ако детето попадне в нова среда или трябва да се справи със задача, която е нова за него, то може да не знае, какво трябва да направи и какво се очаква от него. Такава ситуация е например, когато двегодишно дете, което няма братя и сестри, трябва да сподели своята играчка с друго дете. Не може да се очаква, че на тази възраст ще разбере смисъла на споделянето. В тази ситуация е важно родителят да се опита спокойно да обясни как ще реагира другото детенце. Възрастният трябва да е подготвен да повтаря посланието, както и ползите от споделянето, многократно. Но и да има търпение, защото рядко детето е в състояние да разбере още от първия път.
Това е най-трудната за интерпретиране причина на детското поведение. Детето може да изразява по един и същ начин неудовлетворение от липса на любов и внимание, както и тяхната прекомерна наличност. Добре е родителят да разработи ефективни методи за разпознаване на причините за това поведение, както и той самият да назовава чувствата, които вероятно детето изпитва (отразяване на чувствата).
Основно правило в разбирането на поведението на детето е да се разграничава неговото поведение от личността му. Например, детето удря другарче на площадка. Майката се обръща към него с думите: „Ти си лош!“. Така ние оценяваме цялостната личност, но всъщност критикуваме постъпката му. Изрази като лош, тъп и т.н. са оценки, които при честа употреба оставят в детето усещане за такава личност. А, когато смятам, че съм тъп, нямам нужда да се развивам, защото така или иначе близките ми го мислят, значи е факт. Така допринасяме за изграждането на ниска самооценка.
Чрез взаимоотношенията, в и извън семейството, децата научават повече за социалните очаквания. Във възрастта между 2 и 6 години те усвояват и развиват умения в социалните контакти. Научават се да споделят играчките и вещите си, да формират и запазват приятелства, да контролират импулсите си и да спазват различни социални и полови роли.
Малките деца започват все повече да играят с връстниците си. В този период играта се ограничава до споделяне на играчки, имитиране на другия и прости игри като подаване на топка и гонене. По-късно започват да усложняват както заниманията, така и отношенията си. Преструват се, играят роли, установяват правила в игрите. Чрез тези взаимодействия малките се научават на социални умения.
Най-важните думи в речника на едно дете са: "аз", "мен", "моя" и "мое”. Това рефлектира върху играта им с останалите, защото споделянето на „собствените” играчки е трудна задача в този период.
Вследствие на това, играта често се съпровожда със спречквания. За малкото дете „мой” означава "аз го имам", "аз го искам”, независимо от това кой действително е "собственикът". Трябва да разберем, че това е нормален етап, през който децата преминават, а ние сме тези, които трябва да им го обясним и да помогнем да преодолеят. Играта с другите и създаването на приятелства спомагат за правилното развитие и придобиването на социални умения както в ранна възраст, така и по-късно в зряла. В тази възраст насърчаването и показването на ползите от споделянето на играчките има положително въздействие върху децата и им помага да разберат смисъла от това. Наказанията, обаче рядко биват разбрани от децата и още по-рядко променят тяхното поведение.
Те се учат как да бъдат социални, да приемат други гледни точки и да създават приятелства. В рамките на предучилищните години, децата напредват в изграждането на стратегия за постигане на социалните си цели. Те могат да изразят себе си все по-лесно, способни са да разбират другите и успяват да лавират. В този смисъл може да опитват да Ви манипулират, а понякога и да Ви изумят от уменията си в тази посока. Най-важното е, че в този период могат да контролират себе си и ситуацията.
Консултант на материала е Надежда Милева, психолог
