Въпросът за мястото на детското креватче е един от особено спорните. Мненията на педиатри, психолози, педагози и майки до такава степен се противопоставят, че не може се стигне до намирането на златна среда. Теориите са взаимоизключващи се.
Истината е, че решението трябва да бъде взето, на базата на индивидуалните изисквания на всяко семейство. Успокоителното в случая е, че няма твърдо грешни практики, така че каквото и да изберем ще сме на прав път, стига да следваме инстинкта си и да следим поведението на бебчо.
Много майки споделят, че е много по-щадящо за двете страни – мама и бебе – спането в общо легло. В този случай честите нощни будения на малкото не e задължително да водят до пълно разсънване на цялата къща. Обикновено детето проплаква, когато е гладно, а кърменето може да стане мигновено и така в полузаспало състояние двамата да се справят с въпроса, без много шум. Тук идва, обаче проблемът с превръщането на спалнята в семейно легло. Често се споменава и друг важен аспект – безопасността. Последните изследвания в областта, обаче са категорични, че за бебето няма никакъв риск. Майчинският инстинкт е силен и дори в спящо състояние тя „бди“ над своето бебе. Наблюдавано е, че по време на сън майката променя подсъзнателно позата си, така че да е в синхрон с малкото. Освен това предимство, семейното легло отстранява опасността от възникване на Синдрома на внезапната детска смърт – нещо, което безпокои всеки родител. Причината, отговорна за този синдром е все още нерегулирания режим на дишане на малкото. В някои случаи, по време на дълбок сън, механизмът на дишане се нарушава и малкото внезапно спира да си поема въздух. Резултатът често е фатален, за съжаление. Когато, обаче бебето е в близост до майка си, то инстинктивно следва нейния ритъм на дишане, което изключва тази огромна опасност. Изследванията потвърждават, че не е регистриран случай на развитие на Синдрома, когато бебето е в едно легло с майка си. Рефлексът за дишане се регулира в значителна степен след 6-тия месец, когато вече опасността намалява значително. Единственият негативен момент в цялата тази работа е, че значително се нарушава интимността между майката и таткото, което в редица случаи води до отчуждение, подсилено от общата умора и недоспиването.
Междинен вариант е самостоятелното легло, но на една ръка разстояние от мама. Разбира се, с този вариант не си спестявате ставането, но пък е доста по-добре от ходенето до другата стая. Достатъчно близко сте до бебчо, за да можете да чувате и наблюдавате всяка негова реакция. Но същевременно не се нарушава неприкосновеността на спалнята Ви. В някаква степен решението е компромисно, но трябва да имате предвид, че то крие негативите на средната позиция, а именно в един момент може да се окаже, че нито сте достатъчно близо до детето, нито успявате да се наспите, нито уединението е пълно. Затова премислете вариантите, преди да вземете категорично решение. Защото още от първия ден на бебчо вкъщи започва изграждането на неговия режим. Не е добре да сменяте мястото му за сън постоянно, това би влошило заспиването и може да е причина за неспокоен сън, придружен с множество нощни будения. Добре известно е, че бебетата и малките деца се нуждаят от рутина и повтарящи се ритуали, така се чувстват по-сигурни и се успокояват. А това е неразривно свързано със съня.
„Немското“ възпитание е пословично със своята твърдост и категоричност по отношение на спазването на правилата. Този модел е доста разпространен и намира застъпници сред доста майки. Причината е, че той действа в 99 % от случаите и родителите добиват усещане за контрол над ситуацията. Това пък дава сигурност и спокойствие на тях и определено ги прави по-уверени в отглеждането и по-нататък във възпитанието на детето им. Е, има и една уловка – за да стигнете до това блажено положение трябва да минете през ужаса на това да затворите вратата на стаята и да оставите вътре едно ревящо създание, което често става безутешно. При тази гледка майчиното сърце се разкъсва и съмненията нахлуват. Въпреки уверенията на опита, че така се развива самостоятелност и хумористичните „намигвания“ на някои специалисти, че „от плач не се умира“, колебанието във верността на този подход често е по-силно. Естествено отделянето на малкото в самостоятелна стая незадължително означава дълги часове плач и пълно неглижиране на бебето. Много по-често срещано е майката (или таткото) да прескачат до детската стая всеки път, когато бебето се размърда, заплаче или индикира, че е будно. В тези ситуации незаменим помощник е бебефонът. Има жени, които са развили особено безпокойство и дори и най-малкото помръдване на бебчо е в състояние да ги събуди и да повлияе на почивката им. Те споделят, че единственият приемлив и осъществим вариант е малкото да бъде отделено от тях през нощта, тъй като в противен случай дори най-малкият шум, предизвикан от него е в състояние да им осигури безсънна нощ. Неприятното в тази ситуация е, че всяко пробуждане на бебето води до пълно събуждане на повечето членове на семейството и доста нарушава съня, което пък има други негативни следствия.
Когато говорим за детското развитие и възпитание правила няма, тъй като всяко мъниче е индивидуално и има определени нужди и изисквания. Затова недейте да гледате толкова строго на етапите, през които малкото преминава и възможностите, които развива. Ще се отнася до самостоятелната стая (или кът) то това може да стане след 6-месечна възраст. Обикновено родителите предприемат преместването на детето около годинката. Трябва да знаете едно – колкото по-рано малкото заживее в отделно място (било то просто кът, а най-добре отделна стая), толкова по-лесно и бързо ще стане преходът. След втората година нещата стават вече по-сериозни, тъй като малкото се намира в една по-особена възраст на отрицание, в която всяка промяна бива посрещана с бойкот и викове.
Много майки споделят, че с появата на бебчето в тях се развива една непостижима доскоро способност– да заспиват моментално и да повторят това упражнение по колкото пъти на нощ се налага. Въртенето в леглото и дългите часове на будуване, преди сън, остават в миналото.
Специалистите съветват младите майки да прекарват в сън времето, в което и детето им спи. Така си гарантират необходимото количество енергия, а и синхрон с малкото. Поне в началото е необходимо повече време за възстановяване, тъй като умората и натоварването са големи.
Женският слух е така устроен, че майката чува зова на детето си дори отвъд няколко стени и врати. Неслучайно природата е направила бебешкия плач толкова пронизващ – целта е да се обърне внимание и то спешно, защото иначе „алармата ще гърми” часове наред.
Връзката между мама и бебе е толкова силна, че много често жената се събужда в мига, в който и малкото й, дори още преди то да е индикирало, че е будно.
