Между 3-6-годишна възраст детето трябва да се научи как да изразява чувствата си и да им дава словесен израз.
Между 3-6-годишна възраст детето трябва да се научи как да изразява чувствата си и да им дава словесен израз. След като вече е проговорило в значителна степен трябва да му създавате повече възможности за общуване. В този период децата комуникират с ограничен брой хора и е подходящо да ги научите да показват недоволството или радостта си, без това да доведе до негативни последствия. Много е важно децата да изразяват емоциите си, независимо дали са добри или лоши. По този начин те ще се научат да ги контролират, а и това ще предотврати психологически проблеми впоследствие. Както почти всичко около възпитанието на децата и тази способност зависи от родителите. Те трябва да съумеят да предразположат децата така, че те да споделят чувствата си.
Много родители в този момент ще се запитат необходимо ли е децата да изказват чувствата си. Предвид, че нашите родители не отдаваха особено значение на изразяването на емоциите, а по-скоро на послушанието и приличното държане. Повечето възрастни сме научени да изразяваме само положителните си аспирации и то тогава, когато обстоятелствата го разрешават. А тази куртоазия се оказва не е най-правилното решение за изграждането на характера и личността. Защото преглътнати негативните чувства не изчезват. Напротив те дълбоко се запечатват в емоционалната ни памет и чакат удобен момент, в който да ни връхлетят. За да се освободим от тях е необходимо да ги изразим по подходящ начин – най-добре словесно. Колкото по-рано детето се научи да го прави, толкова по-добре ще бъде за бъдещото му развитие. Изразяването на чувствата трябва да може да се случи, независимо какви са те. Много е важно да научите детето си да разграничава чувствата от постъпките и да му обясните, че квалификации като добро, лошо, грешно, правилно са приложими единствено към постъпките, но не и към емоциите. Когато направите това разграничение, Вие на практика предразполагате детето да изразява емоциите си словесно, а не чрез действия. Това всъщност предотвратява лошите постъпки. Изразявайки емоциите си, детето ще се чувства значително по-удовлетворено и няма да изпитва толкова силно желание да демонстрира недоволството си физически. Също така ще предотвратите и преглъщането на негативните чувства. Всички знаем, че когато дълго време нещо ни тормози и го таим в себе си това или ще доведе до изригване на гигантски вулкан в един момент или ще ни докара до нещо по-лошо – депресия, психическо разстройство и т.н. Детето трябва да знае, че може спокойно да сподели чувствата си пред вас. Дори и те да са негативни, изпълнени с ярост, гняв или тъга. Споделянето е предпоставка детето да се освобождава от емоциите, които го тормозят. За родителите този вариант също е добър, защото ще са наясно с чувствата на децата си. Така ще изградят много близка връзка с тях и ще начертаят основите на едно общуване изпълнено с доверие, което също оказва влияние върху понататъшното развитие на характера.
Много често децата потискат чувствата си и се стремят да ги запазят за себе си. Става въпрос за негативните мисли. Това е така, защото в някаква степен те ги чувстват неправилни и дори може да изпитват срам и неудобство. Но дори и да ги смятат за погрешни, децата не са в състояние да ги преодолеят и може да се стигне до краен вариант, в който детето смята себе си за лошо и дори зло. Може да го забележите, когато видите, че се асоциира или харесва лошите герои от приказките или филмчетата, които гледа. Класически пример, в който детето изпитва неприятни емоции е появата на второ дете в семейството. Независимо как сте подготвили детето за появата на бебето, обикновено реакцията не е положителна. Детето изпитва страх, завист, а понякога дори и омраза. Това е напълно нормално и не бива да го укорявате за чувствата му, тъй като то до голяма степен не ги контролира. В подобна ситуация е по-добре да се потърси първоизточникът, който в случая е страхът, че ще загуби любовта и вниманието ви. Когато откриете причината, вече можете спокойно да работите по нея. Можете да уверите детето, че го обичате също толкова, колкото и преди и да се постараете да отделяте определено време само с него, така освен чрез думите, ще можете да го убедите и чрез действия. В ситуациите, в които детето е разгневено, ядосано и виждате, че е необходимо по някакъв начин тази негативна емоция да бъде изразена, специалистите съветват да въведете обект, върху който това може да се случи. Много родители купуват боксова круша (детска), но върши работа и възглавница или някаква плюшена играчка. Като механизмът е детето да изразява яда си говорейки и удряйки въпросния предмет. Разбира се подобна техника има ефект, когато детето е малко (между 2 и 5-годишна възраст) иначе за всички изглежда нелепо.
За да изградите приятелска атмосфера вкъщи, която да предразполага детето да споделя трябва да разберете как изглеждате през неговите очи. Това ще научите докато го гледате да играе на семейство (най-често майки и деца) или като организирате подобна игра, в която му кажете, че за известно време ще смените ролите си. В образа на неговата представа за Вас (за родителя) със сигурност ще видите визия, която ще е далеч от правдоподобното и вероятно ще има реакции извадени от контекста, но това са Ваши проявления, които детето е видяло, чуло и сега повтаря. Чрез тази техника (защото всъщност е психологически подход, а не просто игра) ще видите как детето ви вижда в от своя гледна точка и как възприема отношенията помежду ви. След този анализ ще имате възможността да си направите изводи за вашето поведение и за това, което може би е добре да промените.
