Кога се маха памперсът

В неговия ритъм

Забравете за натиска и бързането – в този случай те ще имат обратен ефект, както и в повечето случаи що се отнася до малките деца. Забравете за думите на майка ви за това как вие сте се отказали от пелените много рано и за коментарите на други майки за това колко късно е станало, а вашият мъник още не може да се контролира. Когато му дойде времето, детето ще бъде готово за тази крачка. Търпението е първото нещо, което ви трябва преди да започнете с тази отговорна задача. Според статистиката момичетата се научават преди момчетата. Обикновено детето започва да контролира физиологичните си нужди първо през деня и може да минат месеци докато махнете памперса и през нощта.

Готово ли е детето

Ето няколко поведения, които могат да означават знак, че е дошъл моментът:

• Детето има усещането, че му се ходи до тоалетната, преди да го е направило в гащите. Вие ще забележите това, защото детето ще смени изражението на лицето си, ще прекъсне играта си или ще започне да търси отдалечено място, където да облекчи нуждите си.
• Поддържа известна периодичност в изхожданията си. След като смените пелените му, те остават сухи за един период от около 2 часа.
• Изразява с думи желанието си да седне на гърнето или тоалетната чиния.
• Разбира разликата между това да е сухо и подмокрено. Не се чувства удобно със замърсена пелена и моли да бъде сменено.
• Опитва се да имитира възрастните в използването на банята. Показва доволство от идеята да използва голямата тоалетна на мама и татко или гърнето.
• Проявява желание да бъде вече голямо – иска да прави все повече неща самичко, без помощ и да зарадва мама с новите си постижения.

Преди да махнете пелените

Ако забележите някои от горните признаци, то вероятно детето е готово за голямата промяна.

• Изберете интересно гърне – цветно, с картинки, пеещо, във формата на животинка и т.н. – оставете го някъде в дома ви, където детето ще го наблюдава постоянно, за да събуди любопитството му. Оставете детето да го опознае, обяснете му, че това си е само негово и никой друг няма да го ползва.
• Може да покажете дори как да си играе с гърнето, например да слага куклата на него да прави „пиш”.
• Предлагайте на детето да използва гърнето, във времето, когато обикновено облекчава своите нужди. Ако отказва, не му се карайте, не го насилвайте и не показвайте, че сте недоволни от това. Детето ще реши когато е готово да започне да използва гърнето, затова, ако отказва да го прави, изчакайте известно време преди да го предложите пак.
• Никога не правете от седенето на гърнето наказание. Сядането на гърнето трябва да бъде за кратко и по-често. Когато детето се изходи в него, покажете своето задоволство и радост от това. Но пък от друга страна, ако гърнето остане празно, не показвайте, че сте недоволни от това.

Какво казва д-р Фицхю Додсън в книгата си „Изкуството да бъдеш родител” по темата за гърнето:
„От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми: „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и, че, когато навършил годинка нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изакваше като по часовник.”
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава с нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението” й откакто детето отново се напишква.
Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква.”
Обясних й, че детето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху свинктерите си. Този нервно-мускулен контрол е абсолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не, че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва.”