През 2008 г. 1 на 150 деца се диагностицира с аутизъм. Аутизмът рефлектира минимум върху 60 000 човека в България към настоящия момент. През изминалата година повече деца са диагностицирани с аутизъм, отколкото с диабет, синдром на Даун, рак и СПИН общо. 1 на всеки 91 момчета страдат от аутизъм през 2010 г. Деца с аутизъм се раждат в семейства от различни раси, етноси, социален произход, образование, интелект, убеждения и религия.
В България на аутизма се гледа като на заболяване, като на нелечимо заболяване. Не се знае много по въпроса и всички повдигаме съчувствено рамене с изражение казващо: „Колко тъжно, но няма какво да се направи!” Истината, обаче не е такава, децата-аутисти не са болни деца, те нямат нужда от трансплантация и лечение, имат нужда от специално отношение и терапия, които всеки един от нас поотделно и всички заедно можем да им осигурим.
Едно дете-аутист има два пътя пред себе си – да се развие и да достигне дори до гениалност в своята област, каквито примери има не малко (Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери...), или да изпадне от обществото, замълчавайки завинаги и превръщайки се в тотален аутсайдер. Но това означава и, че един мозък в норма не би могъл да достигне до постиженията на един аутистичен мозък. Изборът, кой от двата пътя ще се случи с едно дете-аутист, за съжаление, не стои в неговите ръце. Изборът е наш, на обществото, държавата и желанието на всеки един от нас да направи минимум нещо за тези хора и интеграцията им.
При аутизма няма увредена тъкан, различна е само структурата на мозъка, която се състои в липсата или недостатъчността на нервни връзки в периферната нервна система на мозъчната кора. Еволюцията на човешкия мозък, постигната с хилядолетия, се преповтаря през първите 4 години от човешкия живот. В случай, че се провокира от силен стрес, възможно е мозъчната еволюция да заседне в нивото, при което е бил мозъкът, в момента на стреса. При обикновените хора такива блокажи също се случват, но те са мимолетни и се преодоляват бързо. Аутизмът е нещо, което всички ние носим в себе си и само емоционалната ни интелигентност ни помага да се справяме и нашият аутизъм, да се проявява сравнително рядко, само при състояние на много силен стрес.
При децата с аутизъм емоционалната интелигенстност се изгражда с помощта на много терапии, време, любов, приемане, доверие – от семейството, съучениците, учителите, терапевтите и обществото. Отнема много време, през което аутистичните моменти и атаки в мозъка на аутистичното дете, стават все по-редки и детето става все по-социален и пълноценен член на обществото. Аутизмът не се унаследява, въпреки доказаният вече генетичен характер на състоянието, унаследява се тип нервна система – лабилност, лесна раздразнителност, избухливост, податливост на стрес. И в случай на предразположение към тези неща, колкото по-късно в живота на детето стане блокажът, толкова по-високо еволюционно ниво е бил постигнал мозъкът му. Ако се случи блокажът да стане в съвсем ранна възраст, когато мозъкът е още на ниво базисна увереност, той засяда в това ниво и е възможно детето да не проговори или да показва изключителна неадекватност.
При качествена психологична оценка на всяко дете, в периода на ранното му развитие и периодична – през около 3-4 месеца, след раждането, би могло в периода около годинката, да се установи дали детето има предразположение към лесно стресиране и аутистично поведение.
При децата с аутизъм начинът на възприятие на постъпващата информация и преработката й е различен. Децата от аутистичния спектър имат сензорни проблеми - информацията постъпва на части – например първо постъпва светлината, след нея идва звукът, накрая идва образът. Така става и преработката – докато мозъкът е започнал преработката на едно дразнение, постъпва друго и се получава допълнително забавяне, докато се асимилира получената информация и поведението на детето изглежда неадекватно. При децата с аутизъм едновременната преработка на постъпващата информация се научава с много и различни терапии, което отнема много години.
Смята се, че най-големият проблем при децата с аутизъм е липсата на мотивация. Затова едни от най-важните терапии са тези, свързани със създаване на мотивация, вследствие на което се научават и придобиват знания и умения, повишава се самооценката им, излизат все повече от „техния„ свят и се доближават до общоприетия свят с неговите правила и норми.
Децата с аутизъм са първични, естествени и за да се социализират, ние ги обучаваме „да лъжат” и да крият първичността и импулсивността си, обучаваме ги да “задържат” мислите в главата си. Около година и половина отнема например обучението на играта „Криеница”, защото аутистичното дете с неговия първичен и първосигнален начин на мислене, не предполага, че има нещо, което то знае, а другите не знаят – то се скрива и веднага след това извиква и показва къде се е скрило. Детето с аутизъм смята, че всичко, което е в неговата глава, е достояние на целия свят.
Има теория, според която аутистичния начин на комуникация, е комуникацията на бъдещето – хората да контактуват помежду си по телепатия, чрез мислите си.
Аутистичният спектър е изключително широк и той обхваща както невербални и затворени напълно в себе си деца, така и много високофункциониращи, които смятат наум 3 или 4-цифрени числа, но не могат да комуникират по „общоприетия” начин с връстниците си.
През септември в България започна кампанията „Майки и приятели на деца-аутисти – Трябва да чуете за нашите деца”, която цели, чрез повишаване нивото на информираност на обществото относно състоянието „Аутизъм”, да се постигне по-високо качество на живот на аутистичните личности и техните семейства. Кампанията се организира от фондация “Стъпка за невидимите деца на България”.
За контакт: stapka_za_nevidimite_deca_1968@abv.bg ; nvisiblechildren.bg@gmail.com
facebook: Autism Bulgarian mothers and celebrity people
