Еуфорията и щастието, които изпитвате в очакване на второто си дете могат да бъдат помрачени от ревността на вашия мъник. Не трябва да го съдим, това наистина е голямо изпитание за него и почти всички малчугани реагират така при идването на още едно дете в семейството. Това си е напълно в кръга на нещата, но родителите трябва да се постараят да смекчат положението преди да се роди бебчето.
Глезено и обгрижвано от всички, единственото дете може да възприеме като заплаха идването на братче или сестриче. До момента е било център на вниманието и превръщайки се вече в по-големия брат или сестра, неминуемо у него се заражда ревността към малкото. А нещата могат да прераснат от ревност в съперничество. В случая ние, родителите, ще трябва да вземем сериозни мерки, за да възприеме детето идването на братчето или сестричето като едно щастливо преживяване и поява на още един другар в игрите, а не като една загуба на привилегии.
Тайната се крие в това детето да бъде подготвено навреме, по правилния начин и с много тактичност и търпение.
Първата крачка е родителите да изберат най-подходящия момент да обяснят на детето, че скоро ще има братче или сестриче. В случая трябва да се вземат под внимание възрастта на малчугана и неговите характер и темперамент.
Колкото по-голямо е детето, толкова по-лесно ще бъде да му съобщите щастливата новина и да го накарате да участва в приготовленията за идването на бебето.
Едно по-малко дете пък не може да си даде сметка за едно по-далечно бъдеще, затова е безсмислено да му говорим за нещо, което ще се случи след 6-7 месеца, защото няма да ни разбере.
Също добър вариант е да изчакате малчугана сам да прояви любопитство към растящия корем на мама и да попита какво става.
Простите и ясни думи ще ви бъдат основен помощник, за да обясните на детето, че ще си има братче или сестриче. Важното е да направите всичко възможно детето да разбере, че и с появата на бебето вие ще продължите да го обичате така, както досега и всичко ще е както преди, дори по-хубаво.
Освен това най-добрият начин да смекчим или избегнем ревността на малчугана е да го въведем колкото се може по-подробно в приготовленията за идването на бебето. Разкажете му за грижите, които ще трябва да се полагат за него. Можете да започнете с изваждането на всички бебешки снимки на вашия мъник и отделите достатъчно време, за да ги обсъдите. Покажете на детето си, че и то е било бебе и сте полагали за него същите грижи, които сега ще полагате за бъдещото братче или сестриче.
За много родители не е без значение на каква възраст е детето им, когато се решат на второ дете. Така или иначе, обаче, няма подходяща възраст, която да гарантира, че детето ще го приеме най-добре, нито пък има ясни критерии, които да ни насочват готово ли е то за това или не. За ревността няма възраст, така че решението си е ваше, а после просто ви остава да се справите и с ревността на малчугана. Всяка възраст обаче си носи своите отличителни характеристики и не е излишно родителите все пак да са наясно с тях, за да избегнат поне съперничеството между дребосъците.
Може би има етапи от развитието на малчуганите, в които по-лесно биха приели промените, които ще настъпят след появата на нов член на семейството:
Преди двегодишна възраст – детето е прекалено малко, за да разбере ясно какво означава появата на едно бебе в семейството и да прецени предимствата и недостатъците от това. Затова ревността тук не би имала място, тъй като мъникът още не осъзнава какво точно се случва. Ако родителите биха могли да се справят, това е един добър момент за второ дете.
Във възрастта между две и четири години детето преминава през един етап на егоцентризъм. В този период, изцяло отдаден на тяхното развитие, е необходимо родителите да са много търпеливи и толерантни и да очакват ревността, която е неизбежна за този момент, просто да изчезне от само себе си, с течение на времето.
На около пет-шест години детето вече започва да има интереси извън семейството си, които го правят да се чувства по-самостоятелно и зряло. В този етап също би се появила ревност, но тя е слаба и ще отстъпи пред желанието му да сподели с майка си месеците в очакване на бебето и после и удоволствието от това да се превърне в „детегледачка” на малкото.