Какво е сексуално образование?

Какво е сексуално образование

Сексуално образование е широк термин, обозначаващ образованието, което засяга полово специфичната анатомия при човека, сексуалната репродукция, сексуалните отношения, репродуктивното здраве, емоционалните връзки, правата и задълженията, свързани със създаване на поколение, контрацепцията и други аспекти на човешкото сексуално поведение.
То подпомага придобиването на знания и формирането на нагласи и убеждения за секса, успешното изграждане на половата идентичност, възпитаването на отговорно поведение в интимните отношения. Изследванията показват, че сексуалното образование развива способността да правим информиран избор за поведението си в юношеска възраст и да се чувстваме уверени и компетентни. В повечето развити съвременни общества е практика сексуалното образование да се включва в програмата за обучение в училище, като паралелно с това се полагат целенасочени усилия за насърчаване на неформалното сексуално образование в семейството още от най-ранна възраст. В редица държави достъпът до сексуално образование е регламентиран като право на младите хора, тъй като то ги подпомага да се предпазват от злоупотреба, експлоатация, нежелана бременност, полово предавани болести и СПИН.
В обичайния случай сексуалното образование се извършва от родители или настойници, училищни програми, специализирани медии и обществени здравни кампании. За да бъде ефективно това образование, е необходимо на децата да бъде предоставяна достоверна информация по подходящ за съответната възраст начин. 

Холандия: Добрият пример

През 80-те години на X век, със субсидии от холандското правителство е разработена програмата “Lang leve de liefde”, чиято цел е да развие у тийнейджърите способността да вземат собствени решения по отношение на своето здраве и сексуално поведение.
Почти всички средни училища в Холандия въвеждат сексуалното образование като част от образователния курс по биология, а повече от половината начални училища провеждат занятия на тема сексуалност и контрацепция. Учебният материал се фокусира както върху биологичните аспекти, така и върху ценностите, нагласите, способността за общуване с другите и за успешно разрешаване на конфликтни ситуации. Медиите стимулират открит диалог между деца и възрастни по темите на сексуалността, а системата за обществено здравеопазване гарантира конфиденциалност и недискриминативно отношение.
Школа от изследователи в областта на медицината издига хипотезата, че ако сексуалното образование на децата започне още в ранна възраст (на 4-7 години), това би намалило драстично риска от нежелано забременяване и здравословни проблеми в бъдеще. Теорията е обект на дискусии и критичен преглед от страна на редица институции. Независимо от това, тезата получава широко признание в научните среди и получава гласност в обществото. Много медии започват да работят за стимулиране на неформалното сексуално образование – като част от възпитанието и общуването в семейството.
В резултат на това Холандия е една от страните в света с най-нисък процент на забременявания в тийнейджърска възраст, а цялостният подход (известен като Холандски модел) е източник на добри практики за останалите държави.

Ефективното сексуално образование

За да е максимално ефективно, сексуалното образование трябва да започне рано, преди младите хора да са достигнали пубертетна възраст и преди да са развили и утвърдили своите модели на поведение. Информацията, която се предоставя, трябва да е съобразена с нивото на интелектуално развитие на детето.
Важно е достъпът до информация да не бъде отлаган, а да се осигури още в ранна възраст. Осигуряването на основни познания по темата подпомага формирането на по-нататъшното комплексно познание, което се натрупва с възрастта.
В същото време сексуалното образование трябва да бъде степенувано. Например в много ранна възраст децата могат да получат информация за това, че човешките същества растат и се променят с времето, какво означава едно бебе да се превърне в дете, а детето – в юноша. Това ще осигури основата за последващото познание и за правилното разбиране на детайлите, свързани с настъпването на пубертета. Също така е подходящо още в ранна възраст децата да бъдат информирани по достъпен за тях начин за съществуването на вируси и бактерии, които атакуват тялото. Това ще осигури база за бъдещи разговори, свързани с хигиенни навици и с инфекции, предавани по полов път.
Някои критици на сексуалното образование са притеснени, че достъпът до информация, свързана със секса и половите отношения, ще повиши любопитството на децата и ще доведе до желание да експериментират със сексуалното поведение. В действителност обаче фактите сочат, че тези опасения нямат основание. Анализ на 48 изследвания върху съществуващите в САЩ програми за сексуално образование и за превенция на ХИВ с категоричност доказва, че те не повишават сексуалната активност сред младежите. Реално част от тях водят до редуциране на ранните полови контакти, а като цяло се повишава процентът на използващите презервативи или други средства за предпазване.  
Естествено е много родители и деца да изпитват притеснение, когато обсъждат определени въпроси за секса и сексуалността. Но ако сексуалното образование се възприема като един отворен във времето диалог, насочен към ценностите и нагласите, като разговор, който осигурява важни познания, това ще улесни и двете страни. Доказано е, че в държавите, които следват модела на Холандия – да се говори открито с децата за пол и сексуалност, а на сексуалното образование се гледа като на една от отговорностите на семейното възпитание, това подпомага изграждането на толерантна среда и повишава здравната и сексуална култура сред лицата в юношеска възраст.   
(Още по темата: http://www.avert.org/sex-education.htm)

Текст: ИК „Кръгозор”