Да научиш детето на добри хигиенни навици е едно от най-важните неща, въпросът е обаче как най-лесно да стане това. И питайки се кое е онова нещо, което се харесва най-много на децата, веднага стигаме до правилния отговор – играта. Един ефективен метод да научим детето на добри навици е именно да го направим чрез игри и забавни занимания.
Едно толкова простичко нещо, като това да накараш детето да си измие зъбите, ръцете или лицето, може да се превърне в една продължителна и безрезултатна битка между вас и него. И май единственият начин това да не се случи е да започнете по-отрано с приучването към добрите навици. Но как да превърнем „обучението” в нещо забавно и лесно?
Някои испански психолози и педагози препоръчват следното:
Както знаем, родителите са пример за всичко за децата си и винаги трябва да внимават какво правят и казват пред тях. Децата имитират всеки жест на „голямата маймунка”, тоест – на нас, родителите, затова единственият начин да придобият добри хигиенни навици, е да следват онова, което правят техните родители. Децата трябва да бъдат направлявани със спокойствие и търпение.
Обикновено едно дете, което още не ходи на училище, все още не осъзнава добре защо точно е необходима добрата хигиена и защо е необходимо постоянство в това, затова нещо от сорта : „Но, мамо, нали преди малко си мих ръцете, сега защо трябва да го правя пак”, изобщо не трябва да ни учудва. Детето не знае, че съществуват микроби, които са милиони и са навсякъде и именно затова трябва да се мие често. И, ако детето се притеснява и се стреми да е чисто, то е защото някой му е изградил навика да го прави. Ето защо, според специалистите, най-добрата формула за изграждането на добри хигиенни навици у детето, е като се установи една ежедневна рутина на чистота и хигиена.
Например, много добър начин да превърнеш нещо отегчително за едно дете в забавно, е да го правиш с песен. Какво се има предвид? Можете да си измислите различна песничка за всяко от следните неща – за миенето на ръцете, за къпането, за миенето на зъбките и т.н. В първия момент е възможно детето да не знае защо точно си мие ръцете толкова често, но с изграждането на навика, ще дойде моментът, в който то самичко ще се чувства неприятно, когато ръцете или лицето му са мръсни.
Според специалистите, частите на тялото, които изискват по-често миене, са зъбите, ръцете, ушите и носът.
Сред някои родители все още съществува заблудата, че не трябва да се притесняват за млечните зъби на детето, защото те така и така ще се сменят. Напротив, имаме няколко причини да се притесняваме и да следим за изрядната хигиена на млечните зъби. Първо, те са тези, които оформят мястото, където по-късно ще се появят постоянните зъби. Второ, все пак малкото дете ги използва, за да се храни, да дъвче, тоест, ако те са увредени и го болят, това ще повлияе и на храненето му. Трето, здравите млечни зъбки са важни за нормалното развитие на говора.
Заключението от всичко това е, че млечните зъби са също толкова важни, колкото и постоянните, защото изпълняват същата функция като тях. Даже, според специалисти-ортодонти, хигиената на зъбите трябва да започне още с появата на първото зъбче. Миенето на зъбите трябва да бъде нещо забавно и приятно, а за това ще спомогне четка във весели цветове и паста с любими за детето вкус и аромат. Не забравяйте да осигурите огледало и за детето – освен, че трябва да вижда какво прави, ще се забавлява много правейки гримаси и показвайки зъбките си на огледалото. Добре е детето да използва малка четка за зъби с мек косъм и като за начало, с по-дебела дръжка, за да може да я държи по-лесно. Колкото до пастата, добре е тя да бъде избрана от детето и тъй като отначало то ще гълта доста от нея, е добре тя да е с ниско съдържание на флуор, а количеството, което слагате от нея на четката не трябва да е по-голямо от грахово зърно. Колкото до честотата на миене на зъбите, обикновено те трябва да се мият след всяко ядене, като най-важно е вечер, за да не се допускат остатъци от храна по зъбите, които ще ги увредят.
И този навик трябва да бъде добре утвърден у детето, както останалите. Още докато детето е малко не забравяйте да му покажете кога задължително се мият ръцете: преди и след всяко ядене, след като се прибере от игра, преди да си легне, след ходене до тоалетната.
За да свикне с този навик можете да позволявате на детето да си играе с водата, знаете колко много обича да прави това. Дори и да се измокри цялото, не му се карайте, важното е да се научи да измива добре ръцете си и да свикне да го прави постоянно.
По време на къпане трябва да покажете на детето как да чисти ушната си мида, за чистенето с клечка отвътре ще почакате докато порасне достатъчно, за да разбере как точно да ги почиства, без да се нарани. Някои специалисти смятат, че ушният секрет всъщност защитава ухото от външни дразнители и, освен това, че се почиства сам и не трябва да го чистим с клечка, тъй като така само го избутваме по-навътре в ухото.
Детето трябва още от съвсем малко да се научи да си духа нослето, това ще му е от голяма помощ, особено при хрема и настинка. На някои мъници им е доста трудно да осъзнаят точно защо се прави това, а и по-трудно се научават да духат навън, да всмукват навътре им се струва много по-лесно. Едно чисто носле, освен че изглежда добре, но и позволява на детето да диша свободно, освен това, така намалява риска от разпространението на зарази – знаете, че те проникват най-лесно, именно през устата, тъй като дишаме през нея, когато носът ни е запушен.
За да може детето да придобие навика да се къпе и да го прави с удоволствие, а не с отегчение, заради това, че се откъсва от игрите, къпането трябва да бъде приятно и забавно за него. Затова времето за къпане не може да се превръща в битка между вас и малчугана и една поредица от крясъци и караници. По-добре помислете как да направите къпането по-забавно и приятно за детето. Например, децата не обичат да настръхват от студ, когато се къпят, затова се погрижете банята да е топла, когато малчуганът влиза да се къпе. Измислете някакви игри за банята, при които за победителите ще има награди – понякога децата трябва да имат някакъв стимул, за да бъдат убедени в нещо – естествено, наградата не трябва да е нещо материално.