Различните етапи в развитието на детето предлагат на родителите и различни нови изпитания, чрез които те израстват като такива и опознават себе си. Още от момента на раждането, децата ни отварят един нов свят и си даваме сметка, че не само ние възпитаваме и обучаваме тях, но и те ни научават на много неща.
Родителите са учители на своето дете – учат го да ходи, да говори, да кара колело, да чете, как да се държи в обществото и т.н. Това, което обаче не сме предполагали, е колко много неща ще покажат децата на нас. Изправяйки се пред мъничето, ние чак сега дооткриваме себе си, своя родителски инстинкт, който до сега е бил скрит някъде дълбоко в душите ни. Нашите деца ни учат на най-важните закони на живота:
Когато видите за първи път детето си, вие смятате, че сте почувствали най-голямото щастие и най-истинската любов в живота си. И се оказва, че колкото повече расте и с всяко първо нещо, което направи – първата усмивка, първата крачка, вие го заобичвате все повече.
Още от първия момент децата ни показват, че трябва да очакваме неочакваното, особено що се отнася до плановете, които си правим за живота.
Децата ни излагат пред нови ситуации, които ни карат понякога да реагираме по начин, по който никога не сме си и представяли, че можем. Можем, без да съзнаваме как, да изпитаме ярост, нетърпение, фрустрация, но, за щастие, се научаваме също, че можем да изпитваме някакво чувство и без да действаме според него. Самоконтролът е важен урок, който трябва да научим колкото се може по-скоро.
За да пораснат и да се развиват правилно, децата имат нужда от цялото ни внимание и отдаденост. Осъзнаваме, че приоритетите ни се променят – сега детето е най-важното нещо в живота ни.
Трябва да се научим да уважаваме личността и характера на детето си. Не можем да възприемаме детето си като наше копие. Ние трябва да опознаем мъничето добре и да го приемем такова, каквото е, като му помагаме да развие слабите си страни и да възприеме човешките добродетели.
Никой не е перфектен и няма и как да бъде, а усещането, че, въпреки всичко, детето ни обича безусловно, ни кара да се чувстваме все по-щастливи с всеки изминал ден. Дори и да сбъркаме, детето ни прощава и ние прочитаме в очите му, че никой и нищо не може да промени обичта му към нас. Всеки греши, просто трябва да се опитаме да бъдем по-търпеливи, защото и нашето мъниче ще прави грешки също като нас.
Децата ни учат да не съдим останалите за това как се справят като родители. Те ни карат да се поставим на мястото на останалите. Чак сега, когато и ние сме станали родители, успяваме да разберем и да си обясним някои реакции и поведение на нашите родители, които преди сме критикували.
Децата още от малки ни учат да приемаме нещата по-спокойно. Гледайки техните реакции, ние разбираме, че те притежават онова добро качество да “не правят от мухата слон”, а да възприемат всичко по-спокойно, без излишно напрежение. Затова, трябва да се възползваме от времето, което прекарваме с детето си и да се научим да следваме неговия ритъм.
С детето никога не спираме да се учим. Всеки етап от неговото развитие е различен и ние научаваме нови неща, както за детето, така и за самите нас.
Децата ни показват много добродетели и ни карат да се замислим и за самите себе си. Мъниците ни помагат да опознаем по-добре себе си, да покажем страни от нашия характер и личност, които не сме подозирали, че притежаваме и ни мотивират да бъдем по-добри.
