Имали сме лош ден в работата, влизаме вкъщи и намираме всичко с краката нагоре, тотален безпорядък: подът е засипан с играчки, а детето ни си седи спокойно на дивана и си щрака с дистанционното на телевизора. Не е изпълнило нито една от задачките, които сме му заръчали и в този момент нашето лошо настроение избухва неконтролируемо.
Да, но в колкото и лошо настроение да сме, трябва да контролираме емоциите си. Можем ли да избегнем тази ситуация, за да не нараним детето с думите си? Дали бихме могли да превърнем лошата ни настройка в един спокоен и поучителен разговор с детето?
Като родители трябва да притежаваме едно основно умение и това е да контролираме емоциите пред децата си каквото и да става. Обикновено сме свикнали да говорим разумно на работното си място, в магазина или с приятели и познати. Така трябва да бъде и когато сме си вкъщи – да се контролираме и да премисляме всичко, което казваме или пък не казваме.
И се питаме за кой, ако не за децата и половинката си, използваме най-много нежни и позитивни думички. Да, обаче, понеже те са ни най-близки, на тях можем да кажем всичко и затова понякога пред тях казваме неща, които ги нараняват. Да, с думи можем да нараним и хората, които обичаме най-много на този свят.
Например, когато сме добре отпочинали и с добро настроение, нашите думи отразяват това вътрешно състояние и в тези случаи трудно ще използваме “хапливи” и негативни изказвания. И обратното, когато сме изморени, стресирани и затрупани с работа, то ежедневните конфликти могат да достигнат огромни размери и тогава ние показваме най-лошото, на което сме способни.
И поглеждайки към ситуациите на конфликт с нашето дете, всичко ще се промени, ако ги видим отстрани, само ако се опитаме да се поставим на мястото на нашето мъниче. Разсипването на купичката със супата, хвърлянето на якето насред хола или оставянето на пастата за зъби отворена, не могат да бъдат чак толкова големи проблеми, заради които детето трябва да получи от нас заплахи, викове или обиди, които сме способни да избълваме върху него в моменти, когато сме стресирани или сме в лошо настроение.
Много специалисти са на мнение, че думите могат да се задържат дълго време в съзнанието и затова те имат огромно влияние.
Тоест да се ядосваш и да изпитваш ярост само по себе си не е негативно. Това са чувства естествени за човешката природа, които всички ние изпитваме в дадени моменти. Трудното е да си ядосан и разгневен без да навредиш на човека до себе си. Защото да се ядосваш е много лесно и всеки го може, но трудното е да съумееш да се контролираш и да не си изкарваш яда на другите и особено пък на детето.
Родителите ежедневно са изправени пред ситуации на конфликт с децата си.
Много често ние, родителите, изживяваме неподчинението, липсата на инициатива или незрялостта на детето ни, като едно опълчване срещу нас. И точно тогава нашите емоции могат да ни изиграят лоша шега и да ни накарат да се държим лошо и неприсъщо. Обаче, честно ли е и разбираемо ли е да реагираме така пред децата си, под въздействието на лошото настроение и яда. Не е ли по-добре да се запитаме какво бихме могли да направим, за да избегнем неконтролирания израз на негативни емоции да причини лоши последствия, за които по-късно ще се разкайваме.
Да си дадем сметка какво точно чувстваме е първата стъпка за откриването на средство срещу лошото настроение и яда. Ако си позволим да чувстваме негативни емоции, а това всъщност не можем да го контролираме, с определена интензивност, то това ще ни помогне да намалим вълнението ни, когато ги изпитваме. Когато вече сме разбрали точно какво чувстваме, следващата стъпка е да не отговаряме. Тоест да излезем от стаята или да затворим очи и да помислим няколко секунди за това, което сме смятали да кажем и колко то е щяло да нарани нашето дете. Това, разбира се, не означава, че не трябва да коригираме лошите постъпки на децата си. Става въпрос за това да не реагираме първично, първосигнално, което добре разбира всеки човек, но е твърде трудно да се изпълни на практика.
След като вече сме се успокоили ще ни бъде много по-лесно да преценим сериозността на проблема.
Когато вече сме спокойни можем да преценим правилно колко е сериозен проблемът в действителност и какво трябва да предприемем. Така ще действаме съзнателно и ще можем да обърнем повече внимание на думите, които използваме, така че да не обидим и нараним детето. За предпочитане е да опишем това, което се е случило, без да използваме квалификации от сорта на: “Отвратителен си! Пак си обърнал цялата къща надолу с главата!”, а е много по-добре да кажете: “Ако вече си приключил с това, което правиш, би ли проверил дали си прибрал всички играчки на място?”. Ясното и подробно описание на фактите помага много да ситуираме вниманието върху това, което се е случило, без да го натоварваме с излишни емоционални нотки, които със сигурност са се пробудили у нас. С това не нараняваме детето и не го отблъскваме, а му показваме, че го приемаме като личност, но не приемаме негативните му постъпки.
Да добавим някой и друг коментар, от който личи добро настроение, е най-добрият начин да спомогнем за добрата среда у дома, но и ще ни помогне да изведем на преден план най-доброто у себе си.
Ако някой път изгубим контрол и обидим и нараним детето, трябва да можем да му поискаме извинение или да му покажем, че съжаляваме за това, което се е случило. Това е най-добрият начин да възстановите добрата си връзка с детето – като намерите начин да изличите “белезите” от лошите думи, с които сте наранили детето.
Добре е често да си повтаряме, че думите са средство, с което градим или рушим връзката с детето си. Затова е добре винаги да обмисляме това, което казваме и как го казваме, защото това ще ни помогне във всички ситуации да успеем да покажем на детето си колко го обичаме, независимо от това какво е направило.
