Непрекъснато са с температура, кашлица, секрети в носа ... Това нормално ли е? Може ли да се избегне? Правейки си равносметка, установявате, че през последните три месеца, детето ви се е разболяло поне три пъти – простуда, диария, ангина. И започвате да се притеснявате – как е възможно да боледува толкова често? Обаче, в действителност, мъникът ви е едно здраво дете и това, което се случва с имунната му система, е нормално.
Имунната система на детето се формира през първите години от живота му – на 3-4 години тя е почти непокътната и затова всяко нещо може лесно да я атакува. От какво най-често е атакувана имунната система на детето? Най-често от вирусни заболявания. Простудите и диариите могат да бъдат причинени от стотици различни вируси, но едно дете на 11 години, например, вече е прекарало доста подобни заболявания и е, така да се каже, имунизирано срещу повечето от тях. По-големите деца боледуват от простудни заболявания най-много два пъти годишно, а 3-4-годишните, в продължение на една година, най-вероятно, няма да се отърват без поне една простуда, поне една ангина, някой и друг вид шарка, диария, а може би и отит. Малко плашещо звучи, но май е неизбежно! А и по този начин се стимулира и засилва имунната им система.
Няма как да не сте забелязали, че изведнъж, когато детето ви е тръгнало на детска градина, поредицата от вирусни заболявания е зачестила значително. Така е, а първата година там е критичната. При наличието на толкова много деца на едно място, няма как да не си предадат някое простудно заболяване. Но е неизбежно и това не може да се промени. Да не говорим пък, когато дойдат зимните месеци, когато, заради студа, децата прекарват целия ден в затвореното пространство, което вече си е направо “развъдник” за вируси. Така или иначе, заразяването на детето ви е неизбежно и единственият вариант да не боледува, е да го изолирате самичко вкъщи, а това изобщо не е полезно за него. Затова остава единствено, когато се разболее детето, да се опитате да го задържите колкото се може по-дълго време вкъщи, за да може имунната му система да се пребори и то да се възстанови напълно.
Педиатрите се оплакват, че родителите понякога се притесняват прекалено много за съвсем дребни болежки. И за да избегнете излишно хабене на енергия, препоръчват да се обръщате към лекар, когато освен кашлица и секрет от носа, детето има висока температура и/или зачестено или затруднено дишане. При наличието на не много висока температура, не е необходимо веднага да водите детето на лекар. Първо можете да му дадете нещо, което да я свали и да изчакате поне един час, за да видите дали ще спадне и какво ще е състоянието на детето. През първите часове, докато детето има температура, и лекарят не може да определи точно от какво е болно детето, чак след това симптомите се проявяват по-ясно. В повечето случаи температурата прави така, че детето да се чувства отпаднало и без настроение. И е много вероятно, веднага щом температурата спадне, детето, въпреки че има простуда, да стане пак жизнено и енергично, каквото си е било винаги. Ако, обаче, детето е болно от нещо по-сериозно, като бронхопневмония – дори и да свалите температурата, то ще продължи да се чувства силно отпаднало и апатично и ще има болен вид. Ако детето няма температура, но има други симптоми налице – секрет от носа и кашлица, които продължават няколко дни, раздразнителност, отпадналост и загуба на апетит, отново по-добре е да се обърнете към лекар.
Болното дете има нужда не само от лекарства, но и от много грижи и внимание. Малките деца реагират доста емоционално на простудните заболявания – те не могат да осъзнаят, че бързо ще им мине, а си мислят, че ще си останат така завинаги. Затова трябва всячески да се стремите да успокоявате детето и да му казвате, че много бързо ще му мине, говорете му за приятни неща – къде ще го заведете след като му мине настинката, как ще му се радват децата, когато се върне в детската градина и т.н. Една прегръдка и целувка, някоя интересна приказка, ще помогнат на детето да се почувства по-добре и по-сигурно.
Ако болестта е заразна, е логично да го отделите от здравите деца.
Но в много случаи няма защо детето да не ходи на детска градина. Много леки заболявания, като простудата, например, проявяват симптомите си няколко дни, след като детето ги е “прихванало” и затова, ако ще заразява децата в “детската”, то вече е станало. Трябва да отдалечите детето, колкото се може по-скоро от по-слабите и чувствителни хора.
Тук се имат предвид бебетата, бременните жени и болните възрастни хора. Освен това, отдалечете детето и от други деца, с които то скоро не е било в контакт и не е имало възможност да зарази: братовчеди, с които не се е виждало отдавна, приятелчетата от парка.
Ако детето не е болно от нещо сериозно, чувства се добре и иска да ходи на детска градина или на училище, не го спирайте.
Учителите и възпитателите ще ви влязат в положението и ако детето трябва да взима някакви лекарства, те ще му ги дават. Все пак, ако ходите на работа, няма да имате възможност да спирате детето от детска градина за всяко дребно нещо, а и не е необходимо да го изолирате самичко за всяка дреболия.
