Кой дава съвети за хранене на кърмачето? Какви съвети да се дават? Кога и как да се закърми новороденото? Да се дава ли подсладена вода на новороденото?.........
Съвети за хранене на кърмачето дава лекарят: акушер-гинеколог, неонатолог, семеен лекар, педиатър, както и медицинската сестра и акушерката.
Съветите на близки и роднини, които претендират, че имат богат опит при отглеждане и хранене на деца, са желателни, ако те са насочени към стимулиране на кърменето. За съжаление нерядко те са погрешни и това следва да се има предвид.
Съвети се дават преди всичко на майката. По традиция у нас младата майка се подпомага от баба или баби. Уместно е да се разбере какви са техните схващания за хранене на малкото бебе и при нужда да се опресни техният опит. Обикновено младият татко малко се интересува как се храни бебето, но неговото запознаване със съвременните тенденции на кърмаческото хранене е много полезно.
Бъдещата майка трябва да получи информацията за храненето на кърмачето още в женската консултация. След това в родилния дом и детската консултация. Най-подходящото място обаче е домашната обстановка, където се разкриват затрудненията и тревогите на майката и се отговаря конкретно на поставените въпроси.
Съветите трябва да бъдат компетентни, съобразени със съвременните научни постижения в областта на кърмаческото хранене.
Колкото е възможно по-рано след раждането, защото сукателният рефлекс е най-активен през първите 30 минути след раждането. При нашите условия това може да стане в първите два-три часа.
Тъй като лактацията в началото е оскъдна, новороденото се кърми от двете гърди. По този начин то получава не само повече кърма, но се стимулира и по-добре пролактиновият рефлекс, който увеличава лактопоезата.
Подсладена вода не бива да се дава. Кърмата задоволява не само глада, но и жаждата, така че няма нужда от допълнително предлагане на вода, което, задоволявайки жаждата, намалява активността на сукането. Неподсладена вода може да се дава по време на горещини, при претопляне на детето, недостатъчна лактация.
Трябва да се храни естествено. Да се кърми до 4-ия месец, след което да започне постепенно заменяне на кърмата с немлечни храни – захранване.
При сукане бебето трябва да обхваща не само гръдното зърно, но и част от ареолата. Полезна е предварителната подготовка на гръдните зърна за сукане чрез фрикции, които водят до загрубяване на кожата върху гръдното зърно и чрез масажи за по-добро оформяне на гръдното зърно.
Да! Това е стоматит, който трябва да се лекува.
Няма такава кърма. Майчината кърма изглежда по-рядка в сравнение с млякото на домашните животни, защото има по-ниско съдържание на белтък и по-специално на казеин, но това не е недостатък, а предимство на кърмата. Енергийната плътност на кърмата не е по-ниска от тази на кравето мляко.
Теоретично има такава възможност, но на практика се среща изключително рядко и това не бива да бъде повод за отбиване на бебето или за спазване на специална диета от страна на кърмачката. Няма друга по-безопасна храна, подходяща за хранене на малкото бебе, от кърмата.
Има, но те са редки:
Не бива първата реакция на лекаря в такъв случай да бъде препоръката за дохранване с адаптирано мляко. Необходимо е да се изясни дали бебето наистина гладува и защо гладува.
Адаптираните млека.
Адаптираното мляко е подложено на технологична преработка краве мляко, така че да наподобява по своя качествен и количествен състав на майчината кърма.
Адаптираните млека наподобяват майчината кърма в биохимично, но не и в биологично отношение:
При хранене с адаптирани млека липсва психологичният ефект от кърменето. Има опасност от прехранване и внасяне на инфекция. Те са по-скъпи.
Защото има големи, непреодолими различия в количествения и особено в качествения състав на двете млека. Поради това съставките на кравето (квасено) мляко не само че не се оползотворяват напълно, но предизвикват и патологични смущения: повръщане, диария, хиперелектролитемия, алергични реакции.
Захранването е процес, при който изключително млечното хранене (майчина кърма, адаптирани млека, квасено мляко) постепенно се замества с немлечни, кашави храни/.
Новите немлечни, кашави храни са с по-висока енергийна плътност. Те имат по-разнообразни вкусови качества, приучват детето да поема по-консистентна храна, подготвят бебето за постепенен преход към храната на възрастните.
Захранването трябва да стане при навършване на 4-месечна възраст (16-та седмица). Преди това млякото (кърма или адаптирано мляко) задоволява напълно енергийните и пластични нужди на бебето. Забавянето на захранването след 5-и и 6-и месец не е желателно.
Със зеленчуково пюре без месо. Не е грешка, ако първата немлечна храна, която замества едно млечно хранене, е млечно-плодово-брашнената каша.
След навършване на 6-месечна възраст. По-ранното внасяне на още един чуждовидов белтък с месото не е желателно.
Това адаптирано мляко отговаря на нуждите на кърмачето след 6-месечна възраст. То се отличава от квасеното мляко по-ниското съдържание на белтъчини и казеин, по-високо съдържание на желязо, по-малко натрий и благоприятно съотношение на калций: фосфор, което осигурява тяхното по-добро оползотворяване.
