Науката доказва това, което в продължение на години е било само предположение: силният стрес на майката по време на бременността и раждането е способен да забави развитието на бебето и има лоши последствия не само за детето, но и за майката и най-вече за ефективната връзка помежду им.
Установяването на тясна връзка между бебето и майката, в момента на раждането, е от особена важност за слагането началото на една добра връзка между тях и занапред.
Обаче, не е толкова лесно да избегнем стреса, защото той е навсякъде около нас. Прекалено много станаха местата, където сме подложени на всякакви изнервящи ситуации и накрая попадаме в един омагьосан кръг. Дори и, когато жената отиде да ражда в родилния дом и там е подложена на голямо натоварване, най-малкото защото болничната обстановка и отдалечеността от хората, които обичаш, изнервят допълнително и без това стресовата ситуация.
Доста хора са на мнение, че няма нищо по-добро от естественото раждане вкъщи, така както е било в далечното минало. В съвременната медицина този вариант е недопустим. Винаги има риск за майката или бебето, а в болницата има необходимата апаратура и цял екип от специалисти, които да се погрижат да не им се случи нищо лошо.
През бременността стресът предизвиква отделянето на някои хормони, сред които и т.нар. катехоламини (адреналин, норадреналин), които се предават и на бебето. Майките сами си дват сметка, че техните емоции се предават и на плода. Ако майката е гладна или пък, ако е много ядосана, бебето се движи динамично в корема й. И, ако до скоро е било явление, което е можела да усети само майката, то днес вече е научно доказано, че майките, които са били силно стресирани през бременността, имат по-неспокойни деца. Това се случва, защото катехоламините, които са се предали на бебето, влияят на развитието на мозъка му. Известно е, че при съзряването на нервната система, невроните се увеличават и си взаимодействат помежду си, а по това време катехоламините могат да се намесят в тези процеси и да попречат на тяхното адекватно развитие.
Освен това, по време на раждането, катехоламините пречат на нормалната динамика на контракциите, като ги прави по-интензивни и неподредени, затруднявайки по този начин нормалното протичане на раждането. Като последствие от това, едно бебе, подложено на повече контракции по време на раждането, може да има проблеми с дишането. В подобни ситуации е възможно да се наложи цезарово сечение.
Проблемът е, че, ако майката преживее раждането с толкова голям стрес, тя няма да има сили, а и най-вече адекватна реакция при първия контакт с бебето си, а това е много важно за тяхната дълбока връзка. При едно раждане, по време на което, майката е подложена на силен стрес, е по-трудно да се осъществи първата връзка между нея и новороденото бебе. Стресът влияе и на нормалното потичане на кърма след раждането.
Има един момент, обаче, в който катехоламините са необходими. В края на раждането, когато бебето вече излиза, се осъществява нормално физиологично отделяне на този хормон . В този момент катехоламините в организма повишават кръвното налягане, пулса, ободряват жената и я предразполагат да има сили да действа и да приеме своето бебе. А на бебето, в този момент, се предава достатъчно количество катехоламини, за да може, когато се роди, да е будно и да осъществи контакт с майката. Специалисти са на мнение, че това е нормално, а отделянето на катехоламини преди този момент е по-добре да не се случва изобщо.
За намаляването на стреса на бременната голямо значение има благоприятната семейна среда. Както се казва, ако човек няма проблеми вкъщи, няма да има и навън. Всеки малко или много, подложен на стрес у дома си, неминуемо го пренася и навън. Какво да правим?
