Да станеш майка е едно от най-вълнуващите и важни преживявания в живота на една жена, но любовта на майката е едно чувство, което започва през бременността и нараства с всеки изминал ден и след раждането. Отначало физическите проблеми, неразположенията и страхът от първите дни след като се роди бебето, в много случаи карат майката да чувства, че не обича детето си, толкова, колкото си е мислела, жената започва да се чувства виновна и да си мисли, че няма майчински инстинкт, но в действителност, това, което се случва е, че трябва да мине малко време за да се осъзнае майката и да подреди чувствата си.
Срещу тези, които смятат, че майчинския инстинкт е мит, учените са открили различни доказателства, които показват, че майчинската любов си има биологично, химично и дори генетично обяснение.
Майчинството се отразява добре на жената – повишава нейната социализация, изгражда една резистенция срещу стреса, подобрява функциите на паметта и повишава ориентацията, което пък от своя страна улеснява справянето й с отглеждането на детето. Всеизвестен факт е, че майката е готова на абсолютно всичко за да защити детето си. В критични моменти за нейната рожба, майката добива толкова голям кураж и смелост, че те не могат да се сравнят със смелата постъпка на който и да е друг. Според експерти в областта, главния “виновник” за тази майчина сила и смелост, е един хормон наречен окситоцин.
През деветте месеца на бременността, невроните на майката, които произвеждат окситоцин, го произвеждат в големи количества за да се събере достатъчно резерв, за да може бременната да се чувства сигурна в момента на раждането. Когато настъпи раждането, окситоцина се освобождава като контрактира матката за да подпомогне излизането на плода. Но освен, че подпомага раждането, този хормон взаимодейства с онези участъци на мозъка, които ще повлияят на по-нататъшното поведение на майката.
Окситоцин - хормон, който се секретира от паравентрикуларното ядро в хипоталамуса, а оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и секретира. Секретира се по време на раждане, тъй като предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Неговата секреция се потиска от половите хормони, за да се осигури безпрепятствено вгнездяване на яйцеклетката в матката. Той има и отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Също така спомага и за по-бързото възстановяване на матката след раждане. Счита се че при мъжете окситоцинът е свързан с емоционалното обвързване. (www.bg.wikipedia.org)
Преди няколко десетилетия учените установиха, че около 80% от жените, независимо дали са левичарки или деснячки, използват лявата си ръка за да люлеят и да приспиват бебето. Но в последните няколко години учените започнаха да осмислят това инстинктивно поведение. Според Лий Солк, американски психолог, ударите на майчиното сърце са причината за предпочитанията на майките да люлеят или приспиват бебето с лявата ръка и от лявата страна на скута си. Последващи изследвания показват, обаче, че, както за плода, така и за новороденото, голямо влияние има звукът от гласа на майката, а не от туптенето на сърцето й.
Друго изследване от последните години, обаче, звучи най-правдоподобно. Според него, предпочитането на лявата страна се дължи на специален процес, в който участват полусферите на мозъка на майката и детето, тоест, когато бебето се люлее на лявата страна на майката, неговите реакции – плач, усмивка, прозявка и т.н., достигат директно до дясното полукълбо на мозъка на майката, чрез което всъщност се разпознават емоционалните жестове и мимиките на лицето. В последствие, тази връзка се засилва, тъй като майката вече усеща интуитивно нуждите на бебето.
Едно от най-важните последствия от образуването на окситоцина, според учени, е именно, че намалява безпокойството и тревогата на майката от плача на бебето. Освен това високото ниво на окситоцина се задържа докато майката кърми бебето, което от своя страна предизвиква една поредица от реакции и действия на майката, които са показателни за едно силно майчинско чувство.
Преди няколко години доктор Алисън Флеминг, от Университета в Торонто, прави запитване между 32 жени относно техните чувства към самите себе си, към тяхната половинка и към бебето им през различните периоди на бременността и след раждането. Резултатите показват една интересна еволюция в чувствата с течение на времето, които са станали силни и непоколебими в любовта си към бебето и брачния партньор.
Друга от благоприятните черти на този хормон е, че подобрява социализацията на майката. За доказването на тази теза учени решили да инжектират директно хормона на девствени женски мишки и така било доказано, че хормона допринася за социлизацията на мишките.
При майките голямо влияние оказва и един друг хормон, наречен кортикотропин, познат под абревиатурата HLC. Според едно изследване, за разлика от това, което се случва при окситоцина, майките, които имат ниско съдържание на кортикотропин са тези, които най-настървено защитават детето си и от най-малкия появил се риск. От експериментите, направени с мишки, тези с ниски нива на HLC правели нападение на появилата се опасност 20 пъти за 45 секунди, докато тези с високи нива на този хормон почти не реагирали на появилите се опасности. Учените са на мнение, че следродилната депресия при някои майки може да има нещо общо с високите нива на кортикотропин.
Извода е, че никоя жена не се е родила с майчински инстинкт, той се придобива с идването на детето и с времето. А когато има и научни доказателства, никой не може да го оспори. Доказано е, че майката до такава степен показва плача не детето си и може да го познае сред милиони деца и дори и бащата няма тази способност. До този извод стигат група учени. Те си послужили с модерна техника за магнитна резонанция и доказали, че участъците на мозъка, които реагират на този звук, се активират е при звука от плача на бебето, който активира и зоните на мозъка, които са свързани с емоциите.
А едно любопитно твърдение направо ме накара да се замисля: една майка, прекарала само 10 минути до своето бебе, вече е способна да различи детето си сред останалите само по миризмата и шанса за успех е повече от 90%.
От всичко това заключението е едно – майчинския инстинкт съществува и се “отключва” от момента, в който жената стане майка. Това е едно чувство, което се придобива и се стимулира с времето, като се обостря до такава степен, че една майка става готова на абсолютно всичко за да защити своето дете.
