Фантазията е света на субективния опит, измислен от децата. Чрез фантазията, детето определя своите собствени проблеми, а въображението се появява като един отразител на неговия емоционален живот. Децата измислят истории, въображаеми приятели, които най-често са на тяхната възраст и пол и в тях те проектират собствените си опит и чувства.
Тази фантазия не тежи на децата. Те я предизвикват и я изоставят когато си поискат, защото тя е смесена с реалността. Измислянето на разни неща е нормално състояние на развитието на паметта при децата. Те не различават реалното от въображаемото, реалния от въображаемия приятел. С времето те се научават да различават реалността от измисления свят и няма мотив за притеснение от страна на родителите, освен ако тази ситуация не се задържи за много дълго време.
Много деца започват да си измислят един фантастичен свят, паралелен с реалния. Тази негова вселена на супергерои, чудовища, духове, феи и други “приятели” ще помогне на вашето дете да порасне и да развие своите емоции и изобретателност. Ще му помогне да изрази страховете си, радостите си, безпокойствата си и най-дълбоките си желания. Въображаемия приятел на вашето дете може да бъде материален, тоест – някоя играчка, животинка или какъвто и да е друг предмет, а може да е и нещо, което е само в неговата фантазия и е невидимо. Децата осъзнават реалния свят, но на етапа от възрастта между 2, 3 и 4 години, все още им е по-трудно да го асимилират такъв какъвто е. Затова децата си измислят един свят, където всичко е възможно, всичко е позволено. Това е етапа на магичното мислене на детето. Въображаемите приятели на децата оживяват в тяхното въображение, играят и се бият заедно с малчугана.
Колкото и интересен или смешен да излгежда отстрани въображаемия свят на детето ви, не трябва да участвате, нито да го стимулирате, нито пък да го ограничавате, за да продължи да си играе по своя си начин. Ако детето ви има въображаем приятел е препоръчително да го следите зорко и да се вслушвате във всяка негова думичка, най-малкото за да успеете по този начин да разберете неговите нужди и желания или пък дори да разберете дали неговия въображаем приятел е добър или лош. Това наблюдение ще ви помогне да опознаете по-добре детето си. В никакъв случай не му забранявайте да си говори със своя въображаем приятел, защото единственото, което може да стане е детето просто да започне да ви избягва и да се крие от вас, за да разговаря със своя “приятел”. Все пак контролирайте времето, което детето ви прекарва със своя “приятел”, водете го да контактува и да играе с други деца.
Когато децата се вглъбят в този свят на фантазии и въображение, то родителите може да се притеснят дали, например, тяхното дете не се е вкопчило в този измислен герой до такава степен, че да не успява да се справи с нещата, които се изискват от него или пък, например, дали детето не желае да има реални приятели. Ако забележите, че детето е разсеяно или има агресивно поведение заради своя въображаем приятел, трябва да потърсите помощ и подкрепа от специалист, тъй като ситуации като тази не са сериозни, но могат да предизвикат по-големи проблеми в последствие. А иначе няма за какво да се притеснявате изобщо – детето ви няма никакви ментални проблеми, нито пък изживява някакви странни ситуации. Просто детското въображението е толкова богато, че измисля какви ли не неща, за да се забавлява. Така както идват въпросните въображаеми герои, така детето на следващия ден вече може да е забравило за тях и да е измислило нова лудория и ново развлечение. Това е един етап, който обикновено приключва на около 7 или 8-годишна възраст, когато детето вече има добре развити функции на езика, на логиката, на паметта и интелигентността.
Има доста изследвания по въпроса с въображаемите приятели на децата. Някои казват, че ‘единствените’ деца, т.е. тези, които нямат братя и сестри, които прекарват повечето си време с възрастните, са най-предразположени към това да имат подобен тип “приятел” и го използват, за да запълнят тази социална празнина. Други пък са на мнение, че подобно явление има при по-чувствителните деца, децата с по-голямо въображение и фантазия. Даже има и една много интересна теория, че децата, които в детството си са имали въображаем приятел, могат да станат артисти, когато пораснат. Всяко едно дете има свой собствен свят и трябва да го изживее, за да разбере истинската същност на щастливото детство.
