Основните фактори, отговорни за развитието на кожните промени по време на бременността са:
Д-р Ася Данчева е дерматолог-венеролог с дългогодишна практика в София.
Извършва естетични процедури с дермални филъри, ботокс и е един от водещите специалисти в България за прилагане на Радиес.
Процедурите се извършват в МЦ Дерма София с модерна апаратура и пълен комфорт за пациентите.
Възникващите по време на бременност кожни промени са два основни вида:
Физиологичните промени се дължат на изменения в хормоналния, съдовия, метаболитния и имунологичния статус на бременните жени. За тях е валидно правилото, че засягат по-голямата част от бременните, често се изявяват рано в хода на бременността и обикновено преминават след раждането.
Такива са:
Това е най-честата кожна промяна по време на бременност, като обичайно се изявява през първия триместър. По-изразена е при жените с тъмна кожа. Хиперпигментацията може да бъде генерализирана, но по-често е локализирана (в около 40% от случаите). Засягат се: лицето, мамилите, областта около пъпа,аногениталната област, аксилите, вътрешната част на бедрата. Тънката линия от пъпа към пубиса, наречена Linea alba, която е невидима по принцип, се пигментира при около 75% от бременните и се означава като Linea nigra. Обикновено след раждането хиперпигментацията преминава спонтанно.
Хиперпигментациите по лицето са познати като мелазма, хлоазма или маска на бременността. Най-характерна е центрофациалната мелазма, засягаща челото, бузите, горната устна и брадичката. Тя е представена от сиво-кафяви, слабо отграничени петна. Промените обичайно настъпват след трети лунарен месец и регресират в постпарталния период, но понякога могат да персистират или да се влошат след излагане на слънце. Превенцията включва избягване на слънчева светлина и подходяща слънцезащита, а лечение се прилага след раждането и дори след приключване на лактацията. Освен при бременност, мелазма може да се наблюдава и при прием на орални контрацептиви или антиконвулсанти.
Друга група физиологични промени са съдовите — съдови звезди (или nevi aranei), разширени вени и венозни телеангиектази, които са резултат от застоя в кръвоносните съдове.
Те се наричат още spider angiomas, spider nevi или nevi aranei и засягат приблизително 60% oт бременните с бяла кожа. Разпознават се по типичната точковидна централна червенина, отговаряща на дилатирана артериола с радииращи капиляри (наподобяват формата на паяк). Те се появяват в края на първия триместър в областта на лицето, врата, мишниците и ръцете. Броят им се увеличава в хода на бременността, като обичайно преминават няколко седмици след раждането.
Палмарният еритем се появява през първия триместър заедно със spider телеангиектазиите. Той може да бъде локализиран в областта на дланите, възглавничките на пръстите или да е под формата на дифузно зачервяване на вътрешната повърхност на ръцете.
Те се появяват след втория месец на бременността при около 40% от жените. Хормоните водят до повишена чупливост на еластичните влакна на съдовите стени, а нарастващата матка притиска тазовите и коремните съдове и увеличава венозното налягане. Измененията обикновено отзвучават след раждането. Профилактиката на разширените вени включва: движение, лека гимнастика, носене на специални eластични чорапи през последните месеци на бременността, хладни душове на краката и лечение чрез положение (т.е. поставяне на краката в позиция по-висока от нивото на таза, 2-3 пъти дневно по 20-30 минути).
Вазомоторна нестабилност. Тя е често срещана и включва редуващи се епизоди на бледост, зачервяване на лицето, усещания за топлина или студ, дермографизъм, cutis marmorata (прозираща синкава паяжина на повърхностните кръвоносни съдове) на долните крайници при излагане на студ. Могат да се наблюдават хиперемия и хиперплазия на гингивалната мукоза (венците).
Стриите се срещат при 60-90% от жените. Най- важните рискови фактори за тяхното образуване са млада възраст на майката, наддаването на тегло по време на бременността и висока телесна маса нa новороденото, както и фамилна анамнеза за стрии. Стриите се явяват особено през последните три месеца на бременността. Засягат гърдите, корема, външната част на тазовата област и вътрешната повърхност на бедрата. В началото пресните стрии имат червеникaв или синкавочервен цвят с атлазен блясък, а по-късно придобиват порцеланово бял цвят. Важен фактор за предпазването от образуване на стрии са масажите на кожата с подхранващи кремове, носенето на еластични колани и гимнастика. При вече образувани стрии трябва да се обърнете към лекар-дерматолог за съответното лечение (маса-
жи, процедури обновяващи и излющващи кожата – различни видове пилинг, мезотерапия, хирургическа намеса).
Представлява множествени малки, кожни, фиброзни, педункулирани, слабо пигментирани полипи, локализирани в кожните гънки – шията, аксиларните и ингвиналните гънки, както и под гърдите. Те се появяват през втората половина на бременността и често намаляват размерите си след раждането. Фибромите са резултат на хормоните на бременността, но обикновено повечето от тях претърпяват спонтанно, обратно развитие. Ако това не стане, се отстраняват от дерматолог, след
раждането, с козметични методи.
Бенките – могат да се появят нови, а може старите да се уголемят и потъмнеят от бременността. Ако забележите бенка, която се е изменила, потърсете консултация с лекар.
По време на бременността цикълът на космите се променя, като по-малко космени фоликули преминават от фаза анаген във фаза телоген. Това води до сгъстяване на косата. Космените фоликули и по тялото се увеличават на брой и размери, особено в областта на лицето, като този хирзутизъм е обратим в рамките на три месеца след раждането. В постпарталния период косата на скалпа навлиза в продължителна фаза на телоген, което води до увеличен косопад, който започва две до четири седмици след раждането и продължава три-четири месеца. След това, растежът на косата се възстановява напълно в рамките на 6 до 15 месеца.
Te растат по-бързо по време на бременността.
Активността на мастните жлези, особено в областта на лицето, се увеличава през третия триместър и обикновено кожата на лицето е по-мазна, докато кожата на тялото е значително по-суха по време на бременност. При около половината от жените мастните жлези в областта на ареолите на гърдите се увеличават и изглеждат като надигнати кафяви папули. Те търпят обратно развитие след раждането. Потните жлези са с повишена активност, което води до хиперхидроза (засилено потоотделяне). “Сияеща” кожа: повишеното кръвно налягане през бременността се отразява и на най-фините капиляри под повърхностния слой на кожата. В допълнение хормоналните промени омазняват кожата, а резултатът е здравословният й блясък. Сърбежи по кожата – появяват се най- често в третия триместър при около 20% от жените, когато кожата е силно разтегната. Не е болестно състояние. Силното чесане може да влоши състоянието на кожата, затова не го правете. Говорете с дерматолог, за да Ви препоръча подходящ лосион.
Голяма част от изброените промени са неизбежни. Повечето изчезват от само себе си след раждането, но винаги е добре да се погрижите това наистина да стане. За хиперпигментациите се препоръчва ежедневно използване на слънцезащитни кремове и избягване на прякото излагане на слънце. Задължително използвайте слънцезащитни продукти с фактор 50 и ограничете разходките в интервала 10–16 часа. Не използвайте избелващи продукти против тъмните петна по време на бременността. Обикновено те са вредни за бременната жена. Оставете лечението за след раждането, сега обърнете внимание на профилактиката. Колкото до съдовите промени — те могат да се повлияят от контролирането на теглото и повишаването на активността — повече движение и умерено спортуване.
Обичайните процедури като почистване на лице и кола маска са безопасни. Електрокоагулации, филъри с хиалуронова киселина, мезотерапия — не са противопоказни, но съпътстващата ги болка, може да се окаже излишен стрес за бременната жена. Процедури с лазери, фотоепилация, солариум, ботокс са абсолютно заб- ранени по време на 9-те месеца.