АД се развива през детските години, като до 50% от случаите заболяването започва през първата година от живота на детето.
началник отделение по "Дерматология и венерология"
МБАЛ „Токуда Болница София”
До 80% от пациентите с атопичен дерматит в хода на живота си развиват алергичен ринит или астма. Много от децата надрастват своето кожно заболяване в по-късна възраст. АД е генетично обусловено заболяване, което е най-рано проявяващият се компонент на атопичните прояви при хората. Освен болестни промени по кожата те включват прояви от страна на дихателната, храносмилателната и нервната системи, проявяващи се в бронхиална астма, алергичен ринит (сенна хрема), запек, главоболие и характерна промяна в емоционалните реакции на засегнатия индивид.
Факторите, които водят до възникване на АД не са напълно изяснени. Безспорен е наследствения фактор, който определя по-високия риск от поява на АД при деца, чиито родители страдат от заболяването или имат сеннна хрема или бронхиална астма.
Генетичните промени при засегнатите индивиди определят имунологични дефекти и непълноценно образуване на липиди в роговия слой на кожата, което води до подчертана сухота и неефективна хидратация. От своя страна тези фактори определят улесненото проникване на множество външни дразнители (алергени), които провокират засилената реактивност на кожата и появата на обриви по повърхността й. Такива алергени могат да бъдат някои контактни фактори като сапуни, разтворители, вълнени дрехи, парфюми и др., въздушните алергени, навлизащи в организма при дишане, като домашни акари, полен и др., както и някои храни – яйца, мялко, ягоди, шоколад, риба, миди, фъстъци и др. Кожата на пациентите с АД е поселена от множество бактерии, които биха могли да обострят протичането на заболяването, като това може да настъпи под влияние на други кожни или системни възпалителни заболявания.
Основните белези на АД са сухота на кожата, интензивният сърбеж и подчертаната кожна реактивност към вече изброените външни фактори. Тези агенти предизвикват поява на обриви, които са локализирани по лицето, шията и сгъвните повърхности на крайниците. Сърбежът е наличен през целия ден и става особено интензивен във вечерните часове на денонощието и е водещ симптом на заболяването. Промените по кожата при АД могат да варират в много широки граници и е редно да бъдат оценени от опитен дерматолог, тъй като често сърбящи кожни изменения възникват в рамките на други заболявания.
При децата в различни възрасти има известни вариации в начина на протичане и степента на развитие на заболяването. Непосредствено след раждането, както и в хода на цялата първа година от развитието на детето, заболяването протича по-остро, с обхващане на по-големи кожни зони с формиране на зачервени области. Най-ангажирани са лицето, кожата на скалпа, шията и външните повърности на крайниците, като често обривите са подмокрящи и при засъхването им се образуват жълто-кафеникави корички. Тази форма на екзема може да изчезне до третата година, но много по-често хронифицира и продължава да съществува и в юношеска или зряла възраст.
При по-големите деца заболяването показва тенденция за хронично протичане с развитие на по-малко на брой обриви, които се разполагат най-често по сгъвните повърхности на ръцете, краката и шията, както и по клепачите. В тези участъци се наблюдават зачервяване, лющене, загрубяване на кожния релеф.
Често АД протича с усложнения, като сред честите такива са засягането на очите от заболяването с развитие на възпаление на клепачите или някои от другите очни структури. Това налага консултация от офталмолог при всяко оплакване от страна на очите при деца с АД. Друго нерядко усложнение при деца с АД е поява и абнормно разпространение на вирусни инфекции на кожата, като вирусни брадавици, зарази молуски, херпес симплекс, при което инфекциите обхващат много обширни кожни зони и протичат с общи оплаквания. Повърхностните гъбични инфекции също са по-чести при пациенти с АД и могат да доведат до обостряне на кожата заболяване.
Диагнозата на АД е свързана с внимателен клиничен преглед и събирането на задълбочена анамнеза на заболяването. Изследванията имат малко значение при поставянето на диагнозата, но са важни за навременното установяване на усложненията. Ето защо навременната консултация с дерматолог е от съществено значение за навременното започване на лечение и намаляване риска от появата на усложнения.
Лечението на АД трябва да започне възможно най-скоро след поставяне на диагнозата и да се води от опитен специалист. То включва комплекс от мерки, сред които освен медикаментозното третиране се включват и подходящ хигиенен режим, спазване на необходимата диета, изграждане на навици за достатъчно движение, сън и фотозащита. Сред най-често прилаганите медикаменти са локалните противовъзпалителни средтсва от групите на кортикостероиди и калциневринови инхибитори. Тяхното навременно приложение намалява риска от прогресиране на заболяването и ограничава разпространението на кожните промени. При тежко засягане на голяма кожна площ се прибягва към вътрешно лечение, при което освен противовъзпалителни и противоалергични лекарства се прилагат и системни антибиотици (за овладяване на насложените бакериални инфекции), антимикотични агенти (за потискане равитието а гъбични инфекции) и при най-тежките случаи и системни имуносупресивни средства. При много хронично протичащи случаи в комбинираната лечебна схема се включва и фототерапия с комбинация от ултравиолетови А и Б лъчи, които имат изразен противовъзпалителен ефект върху възпалените кожни зони.
От съществено значение в терапията на АД е използването на меки измивни средства, които да щадят защитната бариера на кожата, както и постоянното използване на подходящи и максимално недразнещи кожата омазняващи средства (емолиенти). Те се прилагат не само при пристъп на заболяването, но и като средства за профилактика за предотвратяване настъпването на нови обостряния. Всъщност постоянната хидратация и омазняване се смята понастоящем за основно средство за профилактика на новите пристъпи и поддържане на кожата в междупристъпните периоди.
При болшинството от наблюдаваните пациенти заболяването има склонност за спонтанно подобрение и затихване в периода между 3-та и 7-ма година, както във възрастта около пубертета. При 25% от случаите обаче АД персистира и след 25-годишна възраст, като кобните промени стават ограничени по крайниците и шията и са съпроводени със значително по-малко субективни оплаквания. Смята се, че ранната възраст на появата на кожните промени, интензивният сърбеж, съчетаването на кожните промени с други атопични симптоми като астма и сенна хрема, както и честите инфекции са сред симптомите, които определят по-тежкото протичнае на заболяването, както и склонността към задържане в по-късна възраст. Сред белезите, които определят по-лекото протичане на АД и редките усложнения са късно начало на поява на кожните промени, сезонната им зависимост, както и ограничеост на разпространението на кожните промени.
В заключение АД е често срещано кожно заболяване, протичането на което често е съпътствано с множество прояви от страна на белите дробове, храносмилателната система и психологическото развитие на децата. Само точната диагноза, правилното и навременно лечение, както и спазване на необходимия комплекс от профилактични мерки гарантират доброто здраве, самочувствие и развитие на пациентите.
