Бронхиалната астма е най-често срещаното хронично заболяване в детска възраст в света. По световни епидемиологични данни разпространението на астма при децата е с честота около 10 %. По приблизителна оценка страдащите от бронхиална астма в света са около 300 млн. жители, което я прави с пъти повече спрямо другите най-разпространени и социално значими болести – диабет (150 млн.) и СПИН (40 млн.). Само в България астматиците са около 5-6 % от населението, а приблизително 150 хил. от тях са деца. Бронхиалната астма е най-разпространеното и социално значимо заболяване сред неинфекциозните болести. Директните и индиректните икономически разходи, свързани с астмата, са също огромни – 17.7 милиарда евро годишно в Европа.
Специалист по детска пневмология и фтизиатрия
Медицински център по детски болести, гр. София
Рисковите фактори за астмата могат да се класифицират като ендогенни, които предразполагат лицето към или го предпазват от развитие на астма и фактори от околната среда, които влияят на податливостта към развитие на астма. Към ендогенните фактори се причисляват генетичното предразположение за развитие на атопия, както и полът.
Екзогенните фактори включват акари от домашен прах, животински алергени (котка, куче, гризачи), алергени от хлебарки, гъбички, плесени, дрожди; полени; иританти – тютюнев дим, индустриален смог; синтетични материали за строителство. В 60-80% от случаите екзацербациите на астмата при деца се дължат на респираторни вирусни инфекции: RSV, парагрип, риновируси и др. Причини за екзацербации и/или перстиране на симптомите могат да бъдат и физическо усилие, промени в климата, храни, лекарства, екстремно изразяване на емоции, козметика.
Най-важните симптоми на астмата са суха, дразнеща кашлица, свиркащо дишане и задух. В 80% от случаите на детска астма, първите симптоми настъпват в периода от 0 до 5 години.
Диагностиката на бронхиалната астма в ранна детска възраст е много трудна. Съществува опасност от свръхдиагноза на състояния, които всъщност не са астма, а просто я имитират, например, наличие на чужди тела в бронхите или задавяне с храна. В други случаи честата кашлица и характерното за астмата свиркане на гърдите се отдава на бронхит или пневмония и се лекува продължително и без основание с антибиотици и средства за потискане на кашлицата.
Диагнозата се поставя въз основа на историята на пациента за симптоми, характерни за астмата; физикалното изследване на дишането; методи за доказване на атопия; маркери за определяне активността на алергичното възпаление; рентгенови изследвания и др.
Функционалното изследване на дишането е изключително важно за поставяне на диагнозата, оценка на нейния ход и контрол на лечението. Спирометричното изследване е възможно при пациенти над 5-годишна възраст, които могат да сътрудничат активно, а ВЕД-метрията може да се провежда при деца над 4-годишна възраст и служи за мониториране на дихателната функция в домашни условия.
Понятието контрол на астмата се определя като отсъствие на симптоми и пристъпи без използване на бронходилататор, без посещение на спешни отделения, нормална ежедневна активност, включваща физически упражнения и нормална белодробна функция.
Контролът на астмата може да бъде постигнат чрез оптимизирана програма за лечение. GINA (Глобална Инициатива за Астма) препоръчва шестстепенна програма: обучение на пациентите за по-добро сътрудничество при лечението; оценка и проследяване на тежестта чрез измерване на белодробната функция; избягване или контрол над факторите, които са предпоставка за развитие на астма; съставяне на план за дългосрочно лечение; съставяне на план са справяне с пристъпите; извършване на периодични прегледи.
Противовъзпалителното лечение при деца с астма трябва да започне рано и да бъде достатъчно продължително. Подборът и дозировката на медикаментите става според етапа на развитие, при спазване на стъпаловидния подход.
За лечението на астмата се използват две основни групи медикаменти:
Децата с бронхиална астма подлежат на диспансеризация съгласно Наредба №39 на МЗ от 2004 г. (www.nsoplb.com/files/laws/naredbi/nar39/56056.html). Честотата на консултациите се определя индивидуално според тежестта на проявите, възможностите за сътрудничество от страна на пациента, социални и финансови условия в семейството. Консултациите със специалист трябва да се извършват минимум веднъж месечно до достигане на контрол на астмата и един път на три месеца след това.
