Завършил медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. – докторант в Лабораторията по Клинична имунология на МУ София. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009 г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”.
Вижте всички статии на Проф. д-р Доброслав Кюркчиев
Това са клетки, които притежават способността да се самовъзпроизвеждат и да се диференцират (променят) по контролиран начин в специализирани клетки, които от своя страна изграждат различни органи и тъкани.
Стволовите клетки се разделят на два основни типа в зависимост от тъканта, от която произхождат и нейните възможности за самообновяване и диференциация - ембрионални стволови клетки (ЕСК) и следембрионални стволови клетки (ССК).
Към ССК спадат хемопоетичните стволови клетки (ХСК – могат да бъдат изолирани от кръв от пъпна връв, костен мозък, периферна кръв) и мезенхимните стволови клетки (МСК – могат да бъдат изолирани от тъкан от пъпна връв, костен мозък, мастна тъкан).
По отношение на типа клетъчно делене като основен физиологичен процес, стволовите клетки се характеризират със симетрично делене, което осигурява самообновяването им и с асиметрично делене, което осигурява потенциала за диференциация (промяна). При симетричното делене, след завършване на процеса се получават две клетки, които са еднакви на майчината клетка, както и помежду си.
При асиметричното делене една от дъщерните клетки навлиза в цикъл на диференциация (промяна), т.е. активират се нови гени, проявяват се нови черти на клетката, т.е тя се трансформира и се „специализира” да изпълнява различни задачи, които водят и до изграждането на различните органи, тъкани и кости.
Стволовите клетки са в същината и основата на регенеративната (възстановителна) медицина, като по този начин са основен инструмент за възобновяване, възстановяване или изграждане отново на увредени органи и тъкани в човешко тяло с медицински или козметични цели. Целите за тази нова насока в медицината са твърде разнообразни и обхващат области като лечение на дегенеративни заболявания на нервната система (болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер), сърдечно-съдови заболявания (сърдечен инфаркт, атеросклеротични промени на съдовете), онкологични и хематологични заболявания (левкемии), ендокринни заболявания (захарен диабет), генетични заболявания (таласемия, анемия на Фанкони), травматични и ортопедични заболявания. Не по-малко внимание и усилия се посвещават на възможността за коригиране на кожни дефекти след травми, както и корекции с козметични цели. Списъкът на областите, обхванати от регенеративната медицина постоянно се увеличава с нови болестни единици. За първи път науката повярва, че организмът има шанс, че има своите резервни части и те се раждат именно от стволовите клетки.
Хемопоетичните стволови клетки (ХСК) са характеризирани в големи подробности по отношение на насоката, хода и последователните стъпки на диференциацията им, както и фенотипните промени на всеки етап на тяхната диференциация. ХСК са отговорни за формиране на всички самоподдържащи и саморегулиращи функции на кръвотворната система.Те имат способността бързо да се диференцират и дават начало на функционално активните клетки на кръвта и имунната система. ХСК могат при своето размножаване и последователно диференциране да възстановят всички клетъчни елементи на кръвотворната система – лимфоцити, гранулоцити, моноцити, еритроцити и т.н.
Източници
В края на 80-те години на миналия век беше доказано, че плацентарната кръв съдържа хемопоетични стволови клетки, които биха могли да заместят костния мозък като източник на клетки за трансплантация.
Първият докладван случай е преливането на клетки от плацентарна кръв на дете с анемия на Фанкони (1988), което води до повишаване на интереса към тези клетки.
Източник на хемопоетични стволови клетки за трансплантация може да бъде костен мозък от генетично идентичен близнак, алогенен костен мозък от тъканно съвместим донор, собствен костен мозък, от периферна кръв на болния и плацентарна кръв. Идеалните донори на костен мозък са идентичните донори близнаци но тази възможност я имат единични болни. Освен това подготовката на донора за вземане на костен мозък е доста дълъг процес, тъй като трябва да се извършат редица хематологични, имунологични и вирусни изследвания, както и самите изследвания и подготовката на костния мозък за трансплантация е скъпо струващ процес. За етнически малцинства вероятността за намиране на тъканно съвместим неродствен донор е изключително малка. Затова понастоящем плацентарната кръв трябва да се разглежда като богат източник на хемопоетични стволови клетки подходящи за трансплантация с много по-ниски разходи за тяхната обработка и продължително съхранение.
Основни предимства на плацентарната кръв, като източник на ХСК:
Използването на плацентарната кръв за получаване и трансплантация на стволови клетки има редица преимущества в сравнение с другите източници на хемопоетични стволови клетки:
Предимства на плацентарната кръв Недостатъци на костния мозък
Събирането на плацентарна кръв е безопасна и технически лесна процедура, абсолютно безопасна за майката и новороденото. Процедурата е с продължителност 2-3 минути и започва веднага след раждането на бебето. Събирането на стволови клетки от костен мозък се извършва чрез поредица от гръбначно-мозъчни пункции, които са болезнени и затова се извършват под упойка с всички съпътстващи рискове.
Стволовите клетки от кръв на пъпна връв са по-малко зрели (млади клетки), което ги прави по-подходящи да се трансформират в други видове клетки, т.е. те са по-ефективни - по-малък брой клетки са необходими за постигане на желания терапевтичен ефект. Стволовите клетки от костен мозък вече са претърпели делене и стареене във възрастния организъм. Тези процеси намаляват възможностите на клетките да се трансформират в друг вид клетки, което ги прави по ниско-ефективни.
Много нисък риск от предаване на някои латентни инфекции предавани по трансмисивен път, защото вероятността от носителство е значително по-ниска. Много по-висок риск от предаване на някои латентни инфекции предавани по трансмисивен път, защото вероятността от носителство е значително по-висока при възрастните
Плацентарната кръв съдържа много по-голямо количество стволови клетки и клетки предшественици. Периферната кръв и костният мозък на възрастните и на децата съдържат много малко количество стволови клетки.
Честотата на развитие и тежестта на реакция трансплантат срещу хазаин (отхвърляне на донорския материал) е по-ниска в сравнение с тази при трансплантация на костен мозък.
Стволовите клетки от плацентарна кръв могат да се използват и за автоложна трансплантация при нужда – те са 100% съвместими с бебето (донора).
Групи заболявания при които се прилага трансплантация на стволови клетки от кръв от пъпна връв (плацентарна кръв):
Костният мозък е изграден от три основни клетъчни системи - хемопоетични, ендотелни и стромални, като последното определение се отнася до не съвсем точно определени клетки, които поддържат хемопоезата. При култивиране на суспенсия от костен мозък ин витро за продължителни периоди от време се наблюдават прилепващи към твърда повърхност удължени клетки, които се определят като фибробластно-подобни клетки. Многобройни изследвания показват, че именно тези клетки се определят като мезенхимни стволови клетки (МСК) и могат да се диференцират (променят) в различни типове клетки.
Източници
Мезенхимни стволови клетки (МСК) могат да бъдат изолирани от костен мозък, стената на пъпната връв, плацентата, от мастна тъкан.
Възможни (очаквани) приложения на МСК:
Засега МСК се предвижда да бъдат прилагани като допълнително лечение при:
