Гопинат Теодоридис е едно интересно дете. Попадна в Летящата класна стая преди година. Родителите му веднага разбраха, че това е мястото за него, а ние - че семейната история е не съвсем обичайна. Бащата - Алекс е швед с гръцки корени, майката е българка с украински произход. А Индия, където се запознали и оженили, е техният втори дом. В семейството основният език за комуникация бе английски, а извън семейната среда - български. След всичко това, разбирате защо Гопи е в интересна позиция за един психолог. И преди бях работила с билингви, но никога с дете с толкова богат културен бекграунд. Работата ми с него ми даде много и разби голяма част от предразсъдъците ми за ранното чуждоезиково обучение.
Митове и факти за ранната чуждоезикова среда
ФАКТ! Наскоро се потвърди теорията, че деца от двуезични семейства имат по-гъсто развито сиво вещество в мозъка (това е онази част от мозъка, която е претъпкана с нервни клетки, обработващи информация) в лявото полукълбо, където обикновено се контролират комуникативните умения. Това се наблюдава с още по-голям ефект, ако хората са научили езика преди да навършат 5-годишна възраст.
МИТ! Гопи чуваше английски с шведски акцент, с български акцент и общуваше свободно с нашия лондончанин. Детето правеше разлика умело, дори пречупваше акцента на английския си спрямо хората, с които общуваше. Не мога да кажа, че Гопи бе "прихванал" лош акцент. Напротив! За него по-мотивиращ беше позитивният опит зад самия език, т.е позитивната рамка, която му даваха всички около него и с която той свързваше езика. Така се създаваше предпоставки за още по-интензивно езиково развитие в бъдеще.
МИТ! Езикът е като карането на колело - умението се възвръща с практиката. Неизползваният език си остава "дремещ" някъде в мозъка ни и когато попаднем в една различна езикова среда, нещичко може да изплува. Особено с време и практика. Едно дете ще може да възвърне езиковите си умения, акцента и способността да учи в доста по-интензивни темпове от преди, както и да възвърне нивото на речник и граматика на съответния забравен език.
ФАКТ! Ученето на втори език като дете подобрява способността за четене, както и базовата грамотност на майчиния език. Дори се смята, че ученето на втори език като дете изгражда метаезикови умения - едно по-високо разбиране за употребата на езика като цяло, повишава способността да натрупваш и изграждаш речник, както и развива интуиция за езикови и граматични структури. Съществува корелация между ученето на втори език в ранна възраст и повишените лингвистични способности. Ученето на чужди езици в ранна детска възраст оказва благотворно влияние върху паметта и уменията за концентрирано слушане. Докато децата се учат да общуват на различни езици, те схващат концепцията за самия език като цялостен феномен. Децата разбират, че езикът и обектът, който той обозначава са две различни неща, независими едно от друго и така откриват, че има много пътища до един и същи обект. Така запазваме уменията си да учим нов език. Това обяснява, защо всеки следващ език се научава с все по-голяма лекота.
МИТ! Децата не забавят цялостните си езикови умения, ако учат нов език в ранна детска възраст. Тези деца, които са изложени на чуждоезикова среда много рано минават през същите периоди със същите темпове, както и монолингвистичното дете.
ФАКТ! Децата с многоезична среда в детството се справят по-добре с концентрацията, паметта и фокусът на внимание е по-установен, което дава възможност за по-добро планиране.
МИТ! В Щатите провеждат следния експеримент. Подбират две групи 9-месечни бебчета. Всеки ден група китайски доброволци са чели на децата приказки на мандарин, играели игри с тях и пеели на бебетата в продължение на 25-минутни сесии. В същото това време в другата група са пускани филмчета, телевизия и музика на мандарин, без доброволците да имат право да им говорят на живо. Резултатите са следните: децата от първата група запазили способността да разпознават думи и фонеми на мандарин до 14 месеца след последната сесия, докато при децата, които гледали телевизия тази способност се загубила след 3-тия месец. Накратко, въпреки че видеото и музиката са забавни и позитивни начини да подкрепят езиковото развитие, те образуват твърде нетрайни връзки в мозъка и биват заличавани лесно. Така отношенията на живо, т.е четене, игра, пеене са много по-устойчиви във времето и реално допринасят за развитието на езиковите умения както на чужд, така и на майчиния език.
С Гопи все още играем на различни езикови игри. Често сам решава кой език да подбере в определена ситуация. Обича да пее на шведски и малко хинди, българският използва в емоционални моменти, на английски предпочита да общува с по-големи от него. В работата си с него не съм сигурна кой е учител и кой ученик. Държа на позитивната връзка, която изграждаме заедно и откриваме чудесата около нас. Те винаги са прекрасни, макар и да имат много имена.
