Интервю с Петя Гиева, психолог и: •Председател на Асоциация на родителските кооперативи; •СЕО на Кооперативен център за образование и развитие; •Преподавател и координатор в първия родителски кооператив “Ри-Ри-Ра стая за игра”; •Лектор на курсове, семинари и тренинги за обучение на родителски умения; •Водещ на програма “Академия на точки” за иновативни практики за работа с деца; •Организатор на сензорни, обучителни, креативни групи за игра на деца 0 – 5г., както и на “Зелена академия за мъници”.
Моето най-любимо определение на родителския кооператив е семейство от семейства. То е точно такова. Първите кооперативи възникват съвсем спонтанно като социално явление - от общността. Просто няколко семейства се събират и гледат заедно децата си. Тази форма им позволява да обменят много опит и умения. Да си помагат и да се вдъхновяват взаимно. Идва един момент, в който на децата им е необходима социална среда и тогава решението е да се наеме помещение и един учител, който да се грижи по-експертно за децата – да прави програма, да изпълнява и образователни цели. Тогава родителите остават на заден план и задачите им са да менажират цялата дейност. Тъй като всеки един от тях иска най-доброто за детето си, съответно се опитва и да даде най-доброто в работата си за кооператива. В нашия кооператив, например много държим на природосъобразния начин на живот и съответно храната е биологично контролирана с органичен произход, чисти се със специални препарати и т.н. В Европа има дългогодишен опит в тази посока. Германия е страна, в която кооперативите функционират с 50-годишна история. Франция, Испания и Великобритания също включват кооперативите в официалното си образование. В Щатите родителските кооперативи са доста разпространен образователен формат. Надяваме се и в България кооперативната грижа да се разпространи повече.
Това много зависи от родителите, които са се обединили, както и от самите деца. В момента, в София, функционират няколко кооператива, сред които има и бебешки такъв (за дечица около 12-18 месеца). Тогава, разбира се, майките са постоянно с тях, защото на тази възраст малчовците имат голяма нужда от родителите си. Много световни авторитети говорят в подкрепа именно на тази първа, ранна връзка между родител и дете като основополагаща за развитието на една здрава цялостна личност. Има кооперативи за дечица в предучилищна възраст, както и такива, в които преобладават 3-4-годишните. Спектърът е много широк и зависи изцяло от обединилите се родители.
Има няколко много големи разлики и мога да кажа, че всички те са в полза на кооператива . Първата е, че кооперативът се осъществява с голямо родителско участие. Родителят е активен участник в цялото детство на малкото си. Общува много и с останалите родители, партнира си с учителя, като му споделя всичко за детето. Получава постоянна обратна връзка. Това взаимодействие се отразява много добре на децата, тъй като те имат нужда от по-тесни контакти с родителите си. Но не изцяло и само с тях, както се случва, когато детето е гледано вкъщи до късна възраст. А тази приятелска среда осигурява идеалните условия. До началото на училището малките имат нужда предимно от такъв тип комуникация, съчетана с игри и социални контакти с връстници. Това родителско участие се случва на всички нива – хигиена, готвене, меню, занимания, обучение…
Втората основна разлика е в образователния подход, който става в кооперативите. Смело мога да заявя, че в момента в цялата образователна система на България, едно от малкото иновативни неща са кооперативите. Тъй като, освен различната форма на гледане на децата, се използват и някои западни методики и техники за обучение и работа с деца, които се осъществяват през играта, през творчеството. Реално обучението е най-добре да се осъществява под формата на познавателни игри и занимания, които провокират любопитство и изследователски дух, а не толкова да се стремим да изграждаме в детето някаква база данни от информация – стихчета, песни, броене и т. н. Децата, които посещават кооперативи се научават на умения, те развиват своята личност и когато мама е на близо усещат много голяма сигурност и се открива пространство за развиване на потенциала им. Учителят не е авторитарната личност, която нарежда какво и кога да се прави и която накрая дава оценката за резултата. Установява се приятелска и непринудена атмосфера, която не стресира децата. Преподавателят е техен приятел, което създава много голяма (положителна) разлика с градините. Самите педагози споделят, че творческият подход, иновативните методи, експериментирането и всички други добри идеи идват от свободата, която им осигурява близкият контакт с родителите. В нашия кооператив имаме прекрасен учител, който постоянно е край децата и прави заедно с тях всякакви неща: копаят, цапат се с глина, играят, но в същото време и научават много. Учи ги как могат да се забавляват чудесно по- близо до природата и колко е важно това. Тъй като, както казах, това е заложено в основната идея на кооператива ни и всички родители се обединяват около екологичната насоченост на заниманията. Като трета основна разлика, отново в полза на кооператива, мога да изтъкна и броя деца, който е много по-малък от този в една детска градина. Обикновено групата не надминава десет деца. Често дори са много по-малко. Като, разбира се, зависи от помещението, което е наето. Най-често се ползва къща с двор (както е и в нашия случай) или апартамент, близо до парк. За тази бройка дечица се грижат двама учители – експерти (квалифицирани педагози, психолози) и обикновено един родител, който е в ролята на “леличката” от детската градина. Т.е. има поддържаща и подкрепяща роля, тъй като помага за закуската, обяда, спането, обличането и събличането на децата (което през зимата не е толкова проста задача). Това позволява да се обръща много повече внимание на всяко едно детенце. По този начин се постигат много по-добри резултати. Децата, гледани в кооператив също се научават да броят, да познават цветовете, да рецитират и т.н., но го правят между другото, т.е. знанията идват като естествено следствие и през опита, а не като целенасочено научаване и стриктно следване на програмата, както се случва в градините. Това като цяло изисква и едно “ново” поколение учители. В кооперативния център има възможност за обучения, треннинги и семинари по различни теми, дообогатяващи опита и насърчаващи сътрудничеството между учители, родители и деца.
Схемата на родителски мениджмънт е изключително гъвкава. Когато родителите нямат физическата възможност да отделят време, тогава може да се помага по други начини. Много родители ни доставят плодове и ядки. Някои организират събития, в които децата ходят на театър, на плуване, на пикник. Имаме родители, които поддържат блога, тъй като имат тези компетенции. Трети помагат на учителите с програмата, като снабдяват материалите и пособията, които са нужни. Общо взето всеки дава каквото може и най-хубавото е, че го прави от сърце, без да се чувства задължен, и със стремеж да допринесе възможно най-много. Най- вече защото го прави за своето дете. Всеки един се чувства ангажиран и има своите отговорности. Обикновено родителите се включват на ротационен принцип в кооператива през седмицата. Като смените се уточняват предварително. Реалното прекарано време в кооператива е най-ценният опит за един родител и най-точната обратна връзка за това как протича денят на детето там. Именно тази възможност се оказва най-привлекателната за родителите до този момент.
10 семейства да стигнат до консенсусно решение, по отношението на най-важното за всеки един от тях – детето им, звучи доста трудно. Да не кажа, че дори не си го представям. Но, явно се случва. Каква е тайната?
С много срещи, с разговори и активна комуникация нещата се получават. По принцип родителските кооперативи са много ценни и за самите родители, тъй като те обменят опит, обсъждат и виждат различни възпитателни подходи, които коментират. Учат се един от друг. Проявяват толерантност и компромиси. Обикновено кооперативите споделят някаква обща ценност, която ги обединява и съответно това е основата, около която се събират. Например нашия, както стана дума, е екологично насочен. Това все пак канализира усилията и дава основното направление. Съответно хората, които са тук изповядват сходни стремежи и желания по отношение на начина на отглеждане на децата. В началото тези срещи отнемаха доста време и усилия, но с всеки следващ кооператив се натрупваше опит и всичко ставаше все по-ефективно. Сега, когато черпим и международен опит, нещата изглеждат по съвсем друг начин.
До момента единствената мрежа беше Фейсбук, където има група за родителските кооперативи (www.facebook.com/roditelski.kooperativi). В нея се споделя къде има организирани такива и съответно дали набират деца. Там се обсъждат и различни практически решения, свързани с работата и функционирането на кооператива. Обменя се опит, за да може работата да върви. Има Асоциация за родителските кооперативи, където също е поле за обмяна на опит. И в момента стартира един Кооперативен център (Co-opcenter.com), който официално обединява всички кооперативи, като осигурява възможност за комуникация и общуване между тях, от една страна, и осъществява връзката с бъдещите им членове, от друга. Кооперативният център е член на световната асоциация на родителските кооперативи. Има създадена библиотека, в която хората могат по-детайлно да се запознаят с концепцията на този модел на отглеждане на децата. Също така има фонд „Игротека“, от която различните кооперативи могат да черпят дори чисто материални неща от центъра, но също така и идеи. Ще могат да намират подходящи учители, подходящи нови родителски попълнения. Изобщо центърът ще е едно обединяващо звено, към което всеки един заинтересован ще може да се обърне.
Няма законови пречки. Не е забранено и следователно е разрешено. В момента тече активна комуникация с държавната администрация, особено във връзка с проектозакона за предучилищното образование. Работим усилено в тази посока, тъй като стремежите ни са повече родители и семейства да открият в този вариант на отглеждане на децата си своето решение на доста проблеми – от недостига на места в градините, през отказа на децата да ходят в тях, до липсата на достатъчна комуникация между персонал и родители, както и невъзможността за участие на семейството във всички тези процеси.
Когато ми задават този въпрос, аз много често казвам, че родителските кооперативи са много по-евтини от частната детска градина. Не мога да дам точна стойност, тъй като всяко обединение е различно и няма норма, която да го ограничава в някоя от посоките. В бюджета на един кооператив много голямо отражение оказва помещението, което е наето. Едно от най-големите пера е наемът. Другото нещо е персоналът – колко учители работят на мястото. Останалото са консумативи и храна. Сами разбирате, че влияние оказват много неща и стойността варира в зависимост от различните фактори. В провинцията средната стойност на месец, за семейство, е приблизително 150 лв. В София е по-скъпо и варира от 200 - 250 лв. до 400 лв. Но, като цяло, е сравнително икономично решение, ако го сравняваме с частните детски градини или наемането на детегледачка.
В момента крушата в двора ни пада и се притесняваме да не се съберат оси (смее се – бел. ред.). Ако трябва сериозно да отговоря, има трудности, свързани с комуникацията и организацията на един кооператив. Това е сериозно начинание, което носи много отговорности и ангажира родителите. Понякога се случват и битови проблеми, но това е нормално. Общо взето има значение и какви са хората, които посещават един кооператив. Като всяко нещо има трудности, има някакви локални проблеми, с които членовете трябва да се справят, но цялостно не мога да се сетя за нещо, което да определя като негатив.
Мечтата ми за кооперативите е те да станат по-популярни и следователно по-достъпни за хората, тъй като осигуряват адекватна грижа за децата и пълноценно помагат за съхраняването на така ценните отношения между родител-дете.
За повече информация:
co-opcenter.com
priateli.info
facebook co-opcenter
www.facebook.com/roditelski.kooperativi
