Бабата и дядото – незаменими помощници или мощни средства за разглезване и подронване на авторитета Ви. Вероятно тази дилема често се появява в съзнанието Ви, когато малкото се върне от кратката си визита при по-възрастните роднини.
Бабата и дядото не се грижат за възпитанието. Техните задачи са да обичат, да помагат и да глезят. Затова си позволяват неща, които на Вас, когато сте били малки, не са Ви били разрешени. С тях трябва да се процедира като с децата - трябва да им дадете няколко прости правила, на които много държите и да им обясните подробно защо толкова искате да се спазват. За останалите неща просто се опитайте да си „затворите очите“. Тъй като не можете да превъзпитавате и да учите тепърва хора на 40, 50 или повече години. Просто е непродуктивно и освен да се изнервяте взаимно друг резултат едва ли ще постигнете.
Когато бабата или дядото идват във Вашия дом да се грижат за детето Ви, тогава имате малко по-големи права. Там можете да изисквате повече съобразяване с принципите и правилата Ви. Шансът желанията да Ви бъдат спазени са по-големи, тъй като интуитивно хората разбират, че са в друг дом, където правилата са различни и тогава се чувстват длъжни (малко или много) да ги спазват. Ако, обаче детето е в дома на родителите Ви (или тези на половинката Ви), тогава нещата не стоят по този начин. На своя територия бабите и дядовците се чувстват много по-свободни да въдворяват нови правила или поне да не затичат особено Вашите.
Имайте предвид и това, че бабите и дядовците често се чувстват много по-компетентни от Вас по отношение на много неща. Особено в отглеждането на детето Ви. Смятат така, защото вече са минали през това и имат повече опит. Затова се въоръжете с търпение и изслушвайте безропотно десетките съвети за поддържане на дома, за семейните Ви отношения и за детето Ви. Бъдете уверени, че те се опитват да Ви помогнат и смятат, че им се получава. Да, не е тяхна работа да Ви се бъркат толкова, да Ви заливат с препоръки и да омаловажават мнението Ви. Но те го правят, без да си дават сметка как Ви кара да се чувствате тяхното поведение. Разбира се, има много внимателни и тактични родители, които почти не се „месят“, но масово са от първите и Ви трябва „конска“ доза самообладание. Ако се опитвате упорито да им обясните това и да им наложите някакви ограничения, ефектът може да бъде много негативен. Вероятно в момента си мислите, че горните редове не се отнасят за Вас и във Вашето семейство ще се получи и ще успеете да им наложите Вашите правила, но уви – грешите!
Психолозите предлагат една техника, която има огромно практическо приложение. Приемайте съветите им, изслушвайте ги, но не ги изпълнявайте! След това сменяйте темата. Това е безотказна стратегия. Пробвайте някой път!
Не гледайте скептично и с прекомерно самочувствие на този абзац. Трябва да признаете, че възрастните понякога имат качества, които Вие не притежавате или поне все още не сте развили. Правилният подход в този случай е да се опитате да ги използвате и да се съсредоточите върху тях.
Това е незаменим плюс, когато говорим за общуване с малкото. Те имат богат опит и животът ги е научил на търпение. Приемат спокойно всичко и са в състояние с часове да отговарят на едни и същи въпроси, както и да играят на карти, на колички, да драматизират и какво ли още не. Вместо да се опитвате да променяте хората, което рядко е продуктивно, по-добре се възползвайте от безграничното им търпение.
Не е задължително, но често бабите и/или дядовците не са на пълен работен ден или пък са пенсионери, което означава много повече време, от което можете да се възползвате. По-често или по-рядко, но спокойно оставяйте малкото в техните ръце. Това ще радва всички страни: детето, защото е с любимите баба и дядо; Вас, защото можете да „поемете малко въздух“; възрастните хора, които ще са щастливи да бъдат известно време със своето внуче, като едновременно с това знаят, че Ви помагат, което ги кара да се чувстват двойно полезни.
Родителите Ви, със сигурност, имат много какво да дадат на малкото детенце. Вие, едва ли помните толкова много приказки, гатанки, задачки и т.н., каквито бабите и дядовците, обикновено помнят в изобилие . За малкото ще е голямо разнообразие да си играе на тези забавни и чудесни, вече ретро, игри. Още повече това ще го откъсне за малко от компютъра и телевизията. Очарованието на заниманията с баба и дядо е голямо и завинаги остава в спомените на децата. Освен това те имат различен маниер. Например биха завели внучето си на село, на излет, въобще някъде сред природата, където може „да потича на воля“, както казваше моята баба. Със сигурност няма да отидат в някой мол, както много семейства напоследък правят през уикендите и не биха нахранили детето в някоя от адски вредните вериги закусвални, които малките обожават. Това не е ли чудесна алтернатива за всички?
