След третата година децата вече са минали етапа на себе отстояването и са напълно наясно с границите на своята личност. Според много психолози от тази възраст насетне е добре да започне и социализацията. Общуването с връстници е важен аспект от развитието на децата. В този етап малките вече се преодолели желанието си да се разграничават и да отговарят на всеки въпрос с „Не!“ и започват постепенно да търсят начини и модели за общуване със себеподобни.
Както всички добре знаем, начините да се свързваме с другите се базират основно на общото. Съответно от тук насетне Вашето мъниче ще иска да прилича и да подражава на останалите. Затова и всеки натиск за индивидуализъм и различие от Ваша страна ще се приема с бойкот. Не приемайте това като конформистко поведение, тъй като е просто етап, който детето трябва да премине. Това не означава, че ще бъде подражател и занапред.
Те не бива да бъдат твърде различни от тези на другарчетата. Защото ще станат повод за изолиране на детето. Като моделите са два: или малкото само ще страни и ще изпитва дискомфорт от различието си или другите ще го отделят като чуждо, странно. А на по-късен етап може да отнесе и груби подигравки. Облеклото и външният вид за пръв път стават маркер за идентичност и принадлежност. Не остава назад и половата диференциация. Момиченцата съответно ще проявят сериозен афинитет към белезите, които ги причисляват към женския пол. Съответно ще имат силни предпочитания към момичешки дрехи, дълги коси, кукли и т.н. В този смисъл всяко Ваше практично решение: постригване с къса прическа, панталони за по-удобно (или по-топло) и т.н. няма да е подходящо. В тази възраст децата имат огромното желание да покажат принадлежността си към съответния пол. Тогава един от водещите страхове е свързан с това да не би някой да ги обърка с момченца или обратното. Всичко тези външни белези ги карат да се чувстват по-спокойни и уверени в себе си.
Детските подмятания и подигравки могат наистина да наранят сериозно по-слабите малчугани, неуверени в себе си. Малките, невинни и чисти създания изведнъж се проявяват като истински грубияни по отношение на другарчетата си. Това е свързано с първичното желание да посочиш различния, за да покажеш принадлежността си към групата. Целта му е ясна – чрез приобщаване с масата получаваш сигурност и идентификация. Но за отхвърленият това може да бъде огромна травма, която да бележи развитието му във взаимоотношенията и занапред. Затова всячески се старайте да им обясните емпатията – способността да съпреживяваш и да се поставиш на мястото на другия.
Моделът, който детето ще има в социалната среда може да ни каже много за това как се чувства и дали има проблем. По-крайните типове често са свързани с нещо изживяно, което е дало отражение върху самооценката на малкото. Децата често развиват едно или друго поведение на базата на усещането си за значимост и необходимост. Ако малчуганът бъде обиден (особено от авторитет – родител, учител) то тогава представата му за значимост моментално ще намалее и вероятността да задълбае в спиралата на негативните самооценки и дори да стигне до депресия, е голяма. Склонността да се омаловажава също е притеснителен симптом. Разбира се, не става дума за проявите на скромност, а по-скоро за редовно усещане за неспособност и несправяне. Децата свързват успехите и неуспехите си с това колко са значими и нужди за околните. Съответно справянето със задачата говори на малкото, че то е необходимо и значимо, а несправянето – точно обратното. Чувството за непотребност е изключително деградивно и е в състояние да нанесе тежки поражения в детското съзнание. Родителите трябва да изградят в детето си способност за доверие и усещане за сигурност. Всяко дете трябва да расте с идеята, че мама и татко могат всичко и са толкова силни, че всяка опасност е преодолима за тях. Това ще мотивира малкото да доверява проблемите си и да иска помощ. Тези неща звучат логично и като цяло са пределно ясни, но на практика често малките смятат, че проблемите им са такива, че никой не може да им помогне. Това ги кара да се изолират и да се безпокоят за неща, които лесно биха се решили от един възрастен. Понякога възрастните казват, че искат да научат детето си на самостоятелност и възможност за решаване на проблеми. Безспорно чудесни и изключително важни качества. Но трябва да не се прекрачва границата, която разделя това, което е посилно за детето и твърде голямата отговорност, която би навредила.
В детската градина и особено в училище често постиженията се отразяват върху оценката на детето. Като този процес е двустранен. Резултатите му се отразяват както на неговото собствено самочувствие, така и на оценката на другите – учители, родители и другарчета. Затова при първи сигнали за неуспех трябва да се потърсят причините. Понякога са много дребни и дори незначителни, но това не означава, че детето ги възприема като такива. За да изгради механизма си за справяне с трудностите – малки или големи, детето трябва да се сблъска с тях. След това идва категоризирането им и съответно те попадат в графата справям се, трудни са ми и непосилни. Ваша е задачата да подкрепяте и да съдействате на малкото, за да може да се пълнят все повече и повече първите две графи и детето да развива правилно собствените си критерии за успешност и значимост.