Преди всичко, знайте че разводът е емоционален процес. Причините могат да бъдат различни, но винаги са свързани с много емоции. Затова и съдебното решение не може да реши проблемите. Очакването за ново начало: „сега ще започна на чисто“ и, че с раздялата приключват проблемите, носи страдание на много хора. Разводът слага край само на една от формите на съществуване на семейството. Както се казва, развеждат се съпрузите, но не и родителите.
Спомняте ли си песента „Развод“ на трио „Спешен случай“? Всеки куплет имаше своята етапност и градация, както e в същинското развеждане. Първо се пееше за „клюките“, които много напомнят на вътрешния ни страх от социално одобрение – какво ще кажат другите. После за подялбата на имуществото – „две за теб, две за мен, лесно се броят нещата“. Наистина един много сериозен казус, кой какво да вземе, негово ли е, нужно ли му е или просто наказва другия. И така докато се стигне до емоционалната страна на въпроса и подялбата на наистина ценното – „онзи детски смях, онзи глас любим“. В настоящия материал, съвместно с психолога Надежда Милева, ще разгледаме някои аспекти от развода, които често убягват и е трудно да се видят, без необходимата дистанция.
Разводът е труден етап не само в живота на родителите, но и на децата. Семейството дава на малчугана сигурност, любов, надежда, които постепенно избледняват, под влиянието на караниците, споровете и липсата на чувства и разбирателство в съпрузите. За родителите решението да се разведат е начин за справяне със създалата се ситуация, защото никой не иска да вижда близките си нещастни. За децата, обаче раздялата е катастрофално събитие, което подкопава основите на света им, защото отнема чувството за сигурност и увереността в любовта на родителите. Травматичното за малките кръстопътното положение, на което се намират, а именно да направят избор между двамата души, които обичат най-много. Често малчуганите преживяват остро развода на родителите си, тъй като се чувстват виновни за това. Приемат, че самите те не са направили всичко необходимо, за да запазят брака и удържат заедно родителите си. Убедени, че родителят, който си отива от семейството, ще престане да ги обича. Не са редки и случаите, при които се появяват соматични последици, появява се раздразнителност, безпокойство, плачливост, обидчивост. Децата започват да се самооценяват като различни, снижава се самооценката и самочувствието им. Казаното до тук няма за цел да Ви убеди да останете в брак, в който сте нещастни заради децата. Защото, когато са свидетели на скандали, обиди и унижения, те се чувстват несигурни, изпълнени със страхове и тревоги. И разпадът, за който стана дума вече е още по-силен и разрушителен. По-добре е децата да са в добри отношения с двамата родители, макар и разделени, отколкото да живеят в семейство, изпълнено с негативизъм и страдание. За съжаление, малко двойки успяват да запазят добрия тон във взаимоотношенията си. Родителите, въпреки доброто си намерение всичко да мине цивилизовано, съсипани от собствената си нараненост и болка, често се поддават на разрушителни, негативни емоции и започват ожесточена война помежду си. Тази битка разрушава и малкото останали връзки между тях. В нея най-често са замесени не само децата, но и баби, дядовци, други роднини, приятели и т.н.
Спомням си дете на пет години, което каза, че му липсва баща му, след което толкова много се притесни от това, че е споделило такава „съкровена тайна“, че подчерта няколко пъти, че се шегува. За повече достоверност, направи рисунка на баща си, обясни че е лош и след това я скъса на малки парчета. Друго дете каза: „ние се разведохме с татко“. Малчуганите, които заемат позицията на „спасител“, убедени че трябва да защитят единия родител от другия, използват силни изрази като: „ще го убия“. Тези деца често пъти са въвлечени по абсурден начин в конфликта на родителите си, постоянно чуват обиди, шпионират или преувеличават ситуации, под командването на единия родител, а понякога и от двамата. Най-честото наказание, което прилага единият родител спрямо другия е да му ограничи срещите с детето. Разбира се, това винаги има „логична“ причина, която обаче наказва и детето. Замисляйки се за други подобни случаи, в главата ми нахлуват доста ситуации, с които съм се сблъскала и пораждат в мен силни емоции като страх, вина, тревога и гняв и те никак не са случайни. Това са чувствата, които изпитват децата, въвлечени по този нечестен начин в битката на родителите си. Често пъти тези емоции са вид защитен механизъм за справяне със семейната и социалната ситуация, но в същото време има едно, било то активно или пасивно, обвинение, спрямо неспособността на родителите да овладеят личните си конфликти.
Емоционалната реакция на децата е свързана и със спецификата на възрастта. В ранна детска възраст, на детето му липсва контактът с единия родител. Отглеждането му е свързано с постоянство и рутина и се успокоява чрез ласки. Затова може да преживее тежко концентрация на много и големи промени, които съпътстват една раздяла. Обикновено малките, в следствие на това, стават по-нервни, прилепчиви към единия родител, отказват да се хранят или спят неспокойно.
Децата в тази възраст са развили по-дългосрочна памет и езикови умения, те са по-самостоятелни. Страдат, като регресират към по-ранни навици. Най-често децата (в градинска тази възраст) започват да се държат като „бебета“- напишкват се, плачат като искат нещо, вместо да го назоват, смучат си пръст или искат биберони и т.н. Стават много тревожни, особено при раздяла от майката. При повечето родители, които са били агресивни в конфликта, децата повтарят обидните думи, посягат да удрят и изпадат в истерични пристъпи.
Доведоха при мен дете на четири години, защото според бащата се чувства стресирана от развода: не го пуска на работа, плаче от непознати и т.н. Когато дойдоха в кабинета, тя влезе плачейки и тръшкайки се. Трябваше ѝ доста време, за да се успокои. Това, което бе интересно е, че на втората среща малката се чувстваше толкова спокойна, че когато си тръгнаха, тя се бе отскубнала от ръката на родителя и се върна в кабинета. Споделям тази история, защото понякога децата се чувстват толкова несигурни, че след първоначален уплах са склони да се прикачат към всеки, който им носи спокойствие и сигурност.
Децата между 6 и 8 години се нуждаят от време, прекарано с всеки родител по отделно, за да се убедят, че са обичани. Те страдат по разпадащото се семейство. Едно момче на шест сподели, че е лежало пред вратата на стаята, в която родителите му са се карали и завърши историята с „... а, те толкова се обичаха!“. Сигналите, че малкото се чувства нещастно включват гняв, тъга или агресия. Стресът може да приеме форма на физически проблеми, като нервен стомах или главоболия. То може да има проблеми при контакт с приятелите. Ако детето показва надежда, че семейството ще се събере отново, осигурете му време, което то да прекарва с всеки от Вас, за да му помогнете да приеме реалността на ситуацията!
Възрастта между 9 и 12 години се свързва с най-явната тъга, защото детето участва по-активно в дейности, надалеч от неговите родители и там може да прилага „наученото“. В тази възраст е най-силен гневът, той може да е насочен към двамата, но по-често е към бащата, защото обикновено децата са в ролята на защитници на майката. Признаците за тази възрастова група включват трудности, усамотеност, депресия, гняв или физически симптоми като главоболие, стомашни проблеми, или проблеми с ученето. Тревогите и неспокойната среда вкъщи, могат да доведат до агресивно поведение в класа или пък до позицията на аутсайдер в групата.
Децата в тази възрастова група се нуждаят от последователна поддръжка и от двамата родители, но могат да не приемат еквивалентно прекарано време с всеки един по отделно. Трудната възраст се съчетава с последствията от развода и ситуацията става доста сложна. Те могат да обвиняват, задочно, единия или двамата родители и могат да започнат да ги контролират, чрез желание да останат на едното място или постоянно да се местят и буквално да шантажират бившите съпрузи. Особено, ако комуникацията между тях все още не е добре възстановена. Депресията, раздразнителността, честото излизане навън, лошият успех в училище, употребата на алкохол или други опиати, сексуална активност или хронично опозиционно поведение - всички тези са сигнали, че младежът има проблеми. Без значение дали са пряко свързани с развода, те са достатъчно сериозни и показват нуждата от външна помощ.
Тинейджърите, накрая на пубертета, може би, са започнали да се фокусират върху тяхната собствена независимост и върху социални и училищни дейности и често не са толерантни към проблемите на родители си. Въпреки нуждата от родителска подкрепа, младият човек, по-скоро иска да измести фокуса върху себе си, притъпявайки тревогите за единия или другия родител и положението на семейството. Честите разговори за неговите чувства могат да помогнат. Естествено децата искат да виждат родителите си щастливи, но тинейджърите могат да имат смесени чувства към появата на външни хора в семейството. Чувстват, че това би могло да се разчете като нелоялност към другия родител. Индикация за нужда от помощ и намеса са проблемите с поведението, явната депресия, ниският успех в училище, опит за бягство от дома или проблеми със закона.
И все пак има начин да минимизирате напрежението, след развода.
Много от елементите, които помагат на детето да се чувства уверено и добре са еднакви, както за разведени, така и за неразделени родители. На първо място това са подкрепата, обичта и приемането. С Вашата подкрепа, постоянство и време, малкото ще се адаптира към всяка ситуация. „Но не забравяйте и себе си: независимо какво се случва в живота Ви, първо сложете кислородната маска на себе си! Не може да спасите никого, ако първо не спасите своя живот.“ („Какво знаят жените“, изд. „Кръгозор“) Децата имат най-голяма нужда (и полза) от щастливи родители, независимо дали са заедно или са разделени.
