Страхът е много характерно чувство, което се случва, в малка или голяма степен на всички хора. Като всяка човешка емоция и страхът си има своя причина и функция, от които трябва да извлечем полезното и да се „отървем“ от вредното въздействие.
Важно е да се подчертае, че става въпрос за усещане и като такова, то не бива да се характеризира като положително или отрицателно. Още по-малко като глупаво или лошо. Защото чувствата не са ни подвластни и оценката им би спомогнала да ги потиснем или загърбим, но не и преодолеем. Ето защо и страхът трябва да се приема и разбира. А за целта родителите трябва да се подготвят да обясняват много.
Положителното му свойство е предпазно. Безпокойството ни кара да бъдем внимателни и бдителни. Целта е да съумеем да се предпазим от приближаващо бедствие или неприятност. Напротив, прекомерната смелост и чувството за безсмъртие по-скоро трябва да будят безпокойство, защото сигнализират за неналичие на предпазно мислене. Понякога, и особено в детска възраст, страховете са много. Разбираемо е защо. Причината се крие в това, че за децата светът е все още непознато място и те откриват нови и нови неща в него, всеки ден. Но, въпреки това, голяма част от заобикалящото ги е все още непозната и към нея те подхождат с недоверие. Това поражда страхове, които, подсилени от безграничното детско въображение могат да достигнат огромни размери.
Задачата на родителите в този случай е да обясняват и да съдействат на детето да се запознава с нещата, които го плашат, но по един недиректен и деликатен начин. Своеобразното изправяне срещу страховете не бива да се приема буквално, тъй като може да доведе до сериозни негативни последствия. Страховете по-скоро трябва да се изследват и да се опознават. А нещо познато не може да е толкова страшно, колкото е неизвестното. От тук може да си обясните и масовия страх от тъмното. Напълно логично е децата да се плашат от липсата на светлина, защото не виждат какво има в помещението и това ги плаши. Ако бяха като малките котета, за които се знае, че зрението им е достатъчно силно и не се влияе толкова от светлината, те също нямаше да се страхуват от загасената лампа. Важно е да се знае, че в борбата срещу страховете не бива да се подхожда агресивно. Изключително е опасно детето да бъде оставено в тъмна стая или помещение, което го плаши, за да „види че няма нищо страшно“. Така посланието, което малкото има е, че е изоставено само да се бори срещу страховете си и паниката, която го обзема може освен да провокира мултиплициране на страха, би могло да се случи и по-голямо бедствие като получаване на тикове, заекване и др. Родителят трябва да се стреми да разбере какво поражда безпокойството на детето и по-точно какво стои зад конкретния страх. Психолозите често коментират, че детските страхове в голям процент от случаите се повлияват от родителските такива. Също така оказва въздействие и общата динамика на семейството. Често, когато има неразбирателство и проблеми, които детето не разбира или пък се крият от него, то само започва да ги „обяснява“ като разбира се включва наличието и на фантастични причини. Общата тревожност и безпокойство на детето също провокират увеличаване на страховете, като това може да стане както количествено, така и качествено. Страховете и ритуалното предпазно поведение не са характерни само за децата. Много възрастни също попадат в този омагьосан кръг, който затормозява и ограничава живота и действията им. В такива случаи вече става въпрос за състояния от диапазона на депресиите. Вероятно много родители, притеснени за своите деца, се чудят как да реагират и до каква степен е нормално поведението на мъниците. За да внесем малко яснота по въпроса ще опишем така да се каже нормалните страхове за всяка възраст. Които се случват и се преодоляват. Също така предлагаме и тест за откриване на явна тревожност.
