Когато се роди дете се ражда една майка и един баща, но и две баби, двама дядовци, няколко лели и т.н.
Представата за семейство значително се е стеснила и обичайно обема двамата съпрузи и децата. Навремето не е било така. Тогава понятието е включвало и голяма част от близките роднини. Общо взето всички, които са съставяли едно домакинство. Специалистите наричат този модел „старото голямо семейство”, в което баби, дядовци, понякога лели, чичовци и братовчеди са живеели под един покрив (или в непосредствена близост). Ситуацията, в която всички близки са били заедно, на практика, е имала много ползи за малчуганите. Те не са познавали скуката и са прекарвали времето си в безспирни игри с братовчеди или по-млади членове на рода. Освен това са ставали доста по-социални от самия факт, че ежедневно са общували с доста хора. Жените в къщата са си поделяли работата по домакинството и децата, което значително ги е облекчавало. Такова съжителство е позволявало много от трудностите да бъдат поделени, както във финансов, така и във почти всякакъв друг аспект. Да не говорим за съхранението на традициите, които в едно такова голямо семейство се спазват и децата се възпитават в тях. Въпреки всички тези прекрасни черти старото голямо семейство се е разпаднало (ако не напълно, то поне в значителна степен). Защо ли? Причините са доста – от урбанизацията, през еманципацията до споровете, настъпвали между роднините в подобно тясно съжителство. Явно трудностите в общуването са били значителни, което пък ни връща към настоящата тема – бабите, дядовците и мястото им в новото семейство.
Когато се роди дете се ражда една майка и един баща, но и две баби, двама дядовци, няколко лели и т.н. Отношенията между членовете, на така оформилото се семейство (род), са изключително важни. Те определят атмосферата, в която ще расте детето. Така се изгражда средата на малкия човек и спрямо нея, той започва да се развива и да се съизмерва. Но често се случва така, че комуникацията е нарушена и добрият диалог между членовете в семейството се разваля.
Какво очаква бебето от вас? - прочетете цялата статия тук
Бебоци защитени от слънцето - прочетете цялата статия тук
Хора сме и сме различни, понякога трудно общуваме, друг път изпускаме нервите си или пък обратното - премълчаваме и прибираме дълбоко в себе си обидата и разочарованието. Всички тези фактори оказват влияние върху динамиката на общуването и започват да назряват процеси, които могат да повлияят негативно върху общата атмосфера на разбирателство. Затова е добре младите родители да намерят някакво средно положение и баланс в общуването си с по-възрастните. Толерантност и компромиси са необходими и от двете страни. Но все пак практиката посочва, че с възрастта все по-трудно можем да се променим и да отстъпим. Всичко е строго индивидуално и зависи конкретно от хората, но опитът е красноречив и показва, че бабите и дядовците трудно подлежат на коригиране. В тази заплетена ситуация можем да си послужим с модерното напоследък позитивно възпитание. Така трудно ще ги дисциплинирате, но определено можете поне да ги контролирате до степен, в която отношенията ви ще бъдат добри и всички ще сте доволни от това.
Има различни типове баби и дядовци – много отзивчиви, но и много натрапчиви; доста активни в отглеждането или доста апатични и незаинтересовани от децата; такива, разполагащи с повече време и такива – с по-малко... Общо взето колкото различни хора, толкова и различни баби и дядовци – напълно обяснимо и логично J. Срещат се обаче някои общи черти, характерни и валидни за повечето.
Прекалено даване на съвети – една от най-лошите характеристики на възрастните. Все пак и двете страни трябва да имат предвид, че хората имат право на собствени грешки. Освен това бъдещата или настояща майка на малко детенце е отговорен възрастен, който има право на избор и най-важното - нейно е правото да взима решения. Съветите се приемат, само ако са поискани, иначе (независимо колко са добри и на място) се отхвърлят и се възприемат като натрапване. При един нормален и добронамерен разговор за това, по всяка вероятност ще се стигне до консенсус.
Когато бабата и дядово критикуват детето все едно коментират родителите. Ако кажат например: „Тони е много хубаво дете” родителите биха се поласкали, но ако изразът е „Тони е страшен инат” или „Има много лош характер” тогава майката и бащата на Тони ще приемат упрека лично и то даже повече отколкото, ако беше отправен към тях.
Разногласия във връзка с дисциплината. Да, такива в повечето случаи възникват и често не завършват добре. Ако вашите родители са се превърнали в онзи тип баби и дядовци, които се опитват да контролират всичко и при всеки удобен случай вмятат по някои съвет, препоръка или напътствие, то тогава е добре да проведете един сериозен разговор с тях по отношение на правата им.
Състезания между бабите и дядовците от двете страни – тези по бащина линия често се надпреварват с тези по майчина – за грижа, за подаръци, за помощ и т.н. Което в много случаи може да доведе до конфликти в семейство като изправи съпрузите един срещу друг и ги постави в ролята на водачи на два противникови лагера. А семейството не е игра, която трябва да бъде спечелена от някого. Защото залогът е много голям – детето.
Не е възможно бабите и дядовците да се отнасят по начина, по който го правят майката и бащата. Съответно да им налагате някакви норми и правила не е редно, а и ще се убедите, че не е и продуктивно. Те ще си правят каквото си знаят, а вие ще се ядосвате. Общо взето полза няма да има. Когато поверявате децата си на бабата или дядото, вие реално водите детето в тяхната къща, където се спазват други правила. Така им се доверявате, че ще се погрижат за тнего по възможно най-добрия начин. Ако обаче изисквате да се спазва вашият ред, това ще сведе ролята на родителите ви само до тази на гледачи и те няма да изпитват същата радост от общуването с детето. Затова най-добрият начин да запазите добрия тон и отношенията си с по-възрастните, е да проумеете този факт и да се опитате да говорите с тях всеки път, когато има и най-малко съмнение, че може да назрее проблем.
Успех :)!
